Личен манифест
Евгени Петров
Забраниха ми да пиша в „БЛИЦ“. Там, където пиша три години и имам над 300 коментара без нито една забележка. Забрани ми кръгът, който купи агенцията, вестник „Шоу“ и цялата фирма „Интермедия“.
В този кръг влизат новите собственици на „Стандарт“, които пък са близки до младия медиен магнат Делян Пеевски. Забраниха ми да пиша, защото там, на техния медиен Олимп, всичко трябва да бъде подчинено на една воля, мисъл и интереси.
Тридесет и две години съм в занаята. Стигнах до най-високите нива в професията, но досега не съм виждал такава цензура, потъпкване на свободното слово и мисъл както сега. А ние, основателите на частни медии, се кълняхме, че четвъртата власт е влязла първа в Европа.
Нищо подобно, медиите са под пълен финансов и управленски контрол на фирми и издатели, обслужващи лични и корпоративни интереси. Страхът, унижението и раболепието се превърнаха в част от нашата (вече тяхна) работа. Четвърта власт, т.е. корективът на останалите власти у нас не съществува. Има само мисъл за оцеляване и угодничество.
В крайна сметка вината не е в самите журналисти, а у тези, които позволиха създаването на подобна среда. Пишман издатели с неясни капитали, банки и корпорации, охотно спонсориращи услужливи издания, завладяха медиите така, както и мафията не е завладявала съдебната власт. В резултат – отсъства корективът, другото мнение и в крайна степен – демокрацията. Свободата на словото се превърна в свобода на наложеното слово в интерес на диктатора, за приличие нарекъл се „издател“.
Да защитаваш медийно управляващите не е професия. То е слугуване и раболепие. Никой няма интерес от приказката с огледалото и въпроса: „Кой е най красив на света“. Господин премиер, работата не е кой кого обича или кой на кого е верен. Тези неща са преходни, но принципът остава. А той е независима журналистика, независима четвърта власт без пари от бюджета или по заобиколен начин от банки. Журналистика, която да разчита само на пазара. Навсякъде по света медиите и издателите се борят за читатели, а не за благоволението на партийни лидери. Другото е в комунистическите държави.
Нали не сме такава? Лично аз тръгвам към Мусала, защото макар и с малко, но е по-висок връх от Олимп.
Има и други вестници,пиши там.По времето на бай Тошовизма журналята намираха начин да драсват туй-онуй въпреки И автоцензурата.