В международния ден на пожарникаря ще ви разкажем за достойната млада смяна на Пловдивската дирекция.
Във фокуса попада Веселин Димитров Воденичаров – огнеборец от районната служба в Садово.
Преди броени дни колегата ни навърши 30 години и сподели, че дните до тийнейджърството му са преминали сред рисувани с тебешир дъски, безгрижен смях и смели мечти, но и сериозни разговори за възпитание.
Израснал е в голямо семейство – с две сестри близначки и майка, която цял живот е работила като детска учителка.
От нея е научил какво означава търпение, отдаденост и грижа за другите – особено за най-малките.
Може би затова и до днес усеща близост с децата и умее да общува с тях искрено и с лекота.
Завършва „Професионална гимназия по електроника и електротехника- Пловдив, специалност „Микропроцесорна техника“.
Образованието го подготвя за техническа кариера, но при избора на професионален път надделява желанието да е полезен на хората по най-реален и директен начин.
Споделя, че житейските ситуации, с които работата му в пожарната го среща, са още по- голям стимул да продължи устремено по своя професионален път-призвание.
Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа устойчивост и силно чувство за отговорност, но в същото време му носи огромно удовлетворение.
„Да спасиш живот, да предотвратиш бедствие, да върнеш надеждата в очите на човек в беда – това е усещане, което не може да се сравни с нищо друго“- споделя още Веселин и добавя: „Най- важното в нашата работа е да учим хората как да реагират при извънредни ситуации, да не допускат пожари и да умеят да се предпазват“.
Веселин Димитров e убеден, че децата трябва да запознати с рисковете и правилните действия, защота сама така в бъдеще ще се превърнем в едно по- сигурно и отговорно обществото.
Поради тази причина с голямо удоволствие откликва и инициира покани за срещи в учебни заведения с малчугани и подрастващи.
„Едно от най-запомнящите се преживявания за мен беше посещението ми в детска градина „Вела Благоева“ – Брезово по покана на директора г-жа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми на РСПБЗН в Садово. Там имах възможност да разговарям с децата за професията на пожарникаря, за безопасността и за това какво правим в рискови ситуации. Видях в очите им любопитство, възхищение и неподправена радост. Подобни срещи не само образоват, но и вдъхновяват – както децата, така и мен самия. Зареждат с енергия по начин, който не мога да опиша с думи, защото децата имат една невероятна способност – да бъдат искрени, чисти и вдъхновени. Когато виждам как ме гледат с любопитство и възхищение, как слушат внимателно всяка дума, разбирам, че правим нещо много по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме пример. Разпалваме мечти. Много от децата казват, че искат да станат като мен – и това е най-голямото признание, което един пожарникар, горящ в професията, може да получи“.
Всеки ден нелеката професия учи Веселин на търпение, на смирение, на сила. И го прави по-добър човек.
„Пожарникарството не е просто работа. То е начин на живот. И съм горд, че съм част от тази кауза“, казва с усмивка Веселин. А ние като екип сме благодарни, че Веско е част от нашето огнено семейство!
