С бай Коста съм разговарял няколко пъти, като последния ни разговор се състоя в село Брестовица, Пловдивско. Запомних го като добър разказвач. Разказваше увлекателно и по моему вярно, без да спестява истината, па била тя и не много приятна за тогавашната власт.
Службата му никак не е била лека. Всички случки ги подкрепяше с примери дати и имена. Наложи се да го прекъсна и попитам: „Кажи ми нещо, което не си го писал в твоята книга за ТКЗС-тата в Асеновградско“.
Той започна и разказа основно за ръководните кадри в града и селата през 1952-1954 г. и как те са решавали задачите и проблемите, с които са се сблъсквали.
Къщата в Асеновград, в която живеехме, имаше изба. За да влезем в нея, слизахме по една каменна стълба. Една сутрин жена ми ме буди, тя станала по-рано. „Стани, мъжо, да видиш, на стълбата има един чувал с фъстъци, екстра качество, за износ!
„Станах и гледам на чувала пише: „Избрани за началника на милицията“. Оказа се, че този, който карал фъстъците, объркал къщите. Мислел, че тук живее началникът на милицията.
По това време бай Петко Згрипара, като председател на Околийския съвет, го изпратиха на 4-месечен курс във Велико Търново и аз го замествах. Идват при мен председателите на ТКЗС-тата в с. Селци и Богданица и ме питат: „Абе, какво става с този кооперативен съюз, фъстъците от нас ги изкупуват по 2 лв. и в наше присъствие ги продават на Обединена кооперация „Сталин“ (Варна) по 8 лв.!
„Изслушах го и казвам на бай Ангел Трачев от Христо Милево, той беше окумуш председател: „Напишете писмено тези работи и ми ги дайте!“ Същото казах и на председателя на кооперацията в с. Селци (казваха му Майора).
След като получих тези изложения, викам Околийския прокурор и му ги дадох, Царев се казваше: „Виж каквито изложения има, ти какво ще кажеш“. Той ги прочете и му казах още, че този въпрос ще го внеса в изпълкома, той ме подкрепи. Имаше един човек, Абдулата от с. Долни Воден, член на изпълкома, бай Игнат Колев също член на изпълкома. Подхвърли се идеята да вземем решение да се смени председателят на РКС за тези нарушения. Прокурорът ни посъветва, че най-правилно е всичко това да се разгледа от партията, през главата на партията не бива да го правите. Решихме аз да направя докладна записка до Бюрото на ОК на БКП.
През това време при мен дойдоха и други председатели на ТКЗС-та и ми казват: „Абе, арпаджика 50 % ни го вземат шкарто. Само 50 % ни го плащат, а всичкия го изнасят. Викам кмета на Долни Воден, той потвърди, е казаното е вярно и го помолих, да ми предостави писмено тези факти.
Написах докладна записка, в която описах всичко подробно и я внесох в ОК на партията. Пандо Симеонов беше първи секретар, а Шигарминов – организационен секретар. Шигарминов бе по-силен, защото той е бил партизанин, затова Пандо не смееше да му възрази.
Аз внесох докладната при секретарката на комитета. Мина седмица, мина втора. Срещнах Пандо и му викам: „Ако не я разгледате, ще я пратя в София“. На следващия ден секретарката ми съобщи, че този четвъртък ще разглеждат докладната в мое присъствие.
Оттам на заседанието на входа някой сложил един плакат (вероятно това е станало през нощта). На плаката нарисувани тримата ръководители на РКС с отворени уста. Един селянин изсипва в устата на единия 100 хиляди лева, на другия – друг селянин му изсипва 70 хиляди лева. Същата сума трети селянин изсипва в устата на третия член на ръководството на РКС и отдолу на плаката пише: „За ограбеното производство на ТКЗС“. Кой бе нарисувал този плакат не разбрахме. Като видях плаката, си викам „разгеле“, той ще ми помогне“. Как се развиха дебатите на заседанието, не е нужно да разказвам. Само ще кажа, че не взеха никакво решение по докладната записка. Изкараха мен виновен, като ме заплашиха, да не се надявам на втори мандат. Станах, тръшнах вратата след мен и си излязох. Какво са говорили след мен, не зная.
Иван Гащилов