Заместник-министърът на отбраната Радостин Илиев откри днес, 23 май, паметна плоча на генерал-майор Иван Хубенов (1894 – 1966), поставена на родната му къща в село Караджалово, Община Първомай.
Той поздрави присъстващите от името на министъра на отбраната Атанас Запрянов и подчерта, че днешното събитие е израз на почит и уважение към делото на един незаслужено забравен български офицер и достоен българин.
„С тази инициатива днес, 58 години след неговата кончина, се заличава една несправедливост“, посочи в словото си заместник-министър Илиев. По думите му – генерал-майор Иван Хубенов принадлежи към поколението български военачалници, което изнесе на плещите си участието на България във войните за национално обединение и отдаде своя войнски опит и умения по време на участието на Българската армия в Заключителната фаза на Втората световна война. „С откриването на тази плоча, неговото име се изважда отново на почит, каквато заслужава не само на местно, а и на национално ниво. Неговият професионален път носи гордост и е пример за подражание“, посочи още заместник-министър Илиев.
Паметната плоча е поставена от Инициативен комитет с председател общественикът и писател адвокат Георги Кременаров.
Инициативният комитет получи и поздравителен адрес от министъра на отбраната Атанас Запрянов.
На откриването на плочата присъстваха още представители на областната администрация на Пловдив, общинската администрация на Пловдив и Първомай, началникът на Военно окръжие I степен – Пловдив полк. Стефан Паскалев, жители и гости на с. Караджалово.
***
Генерал-майор Иван Йорданов Хубенов е роден на 12 февруари 1894 г. в село Караджалово, тогава Борисовградска околия.
През 1913 г. постъпва във Военното училище в София. Житейският му и професионален път е свързан с бойната история на 10-и пехотен Родопски полк от времето на Първата световна война, като бойното му кръщение с него е в Чеганската операция от 1916 г.
След войната е инициатор за изграждането на паметника на загиналите във войните в центъра на Хасково през 1927 г. и за написването на бойната история на 10-и пехотен Родопски полк.
През 1940 г. е назначен на длъжност в Дирекция „Гражданска мобилизация“, а през 1944 г. става командир на 10-а пехотна Родопска дивизия. От декември се включва в бойните действия за разгрома на хитлеристка Германия. Водената от него дивизия участва в успешното осъществяване на Дравската и Мурската операции.
След 1946 г. е несправедливо обвинен в сътрудничество с „монархофашизма“ и обречен на пълно забвение. Умира в София на 24 май 1966 г.
