Отиде си една от емблемите на Асеновград

След дълго боледуване, вчера си отиде големият и обичан актьор Иван Иванов, изиграл незабравими роли във филмите: “Всичко е любов”, “Лавина”, “Комбина” и “Мярка за неотклонение”.

Иван Иванов е роден 16 декември 1951 г. в Асеновград.

Той е почетен гражданин на града и легенда в българското кино, пример и учител за младите.

Община Асеновград изразява искрени съболезнования на близките и семейството!

– Закъде си, бе, момче?
– За София.
– Айде, качвай се. На бригада ли?
– Не. Бягам от училище… Знаете ли какво е ТВУ?
– Не се сещам.
– Техникум за вътрешна украса… Лъжа, това е училище за престъпници, трудово-възпитателно училище.
– Не приличаш на престъпник.
– Там всички сме такива. Като играем мач с някое нормално училище и им вкараме гол, ония ни викат „убийци” – „У-бий-ци! У-бий-ци!”…
/из „Всичко е любов“, 1979 г./

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова.
Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния театър до 1983 г.

„Всичко е любов“ е филмът, след който актьорът Иван Иванов се превръща в секс символ на българското кино.

“Филмът /Всичко е любов/ се получи, защото в него има герой – истински, пълнокръвен. И се случи така, че аз, който съм се родил на тази земя да свърша точно тази работа, се срещнах с този герой Радо”……
Актьорът Иван Иванов за ролята си във филма на Борислав Шаралиев – “Всичко е любов”, която за една нощ го прави абсолютна нова звезда на българското кино…..

Освен Радо от „Всичко е любов“, той е Асен в „Лавина“ (1982), Вас/Христо в „Комбина“ (1982) и Траян в „Мярка за неотклонение“ (1983).

Снима се във филми на режисьори като Борислав Шаралиев („Борис I“, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне“, 1985), Иван Андонов („Мечтатели“, 1987) и др.
След телевизионния сериал „Гори, гори огънче“ (1994,) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот“. После идват още две – „Отговори“ и „Седем часа разлика“.

Филмите с Иван Иванов:

„Срещу вятъра“ (1979) (сц. Христо Христов и Константин Площаков, реж. Христо Христов);
„Всичко е любов“ (1979) (сц. Боян Папазов, реж. Борислав Шаралиев);
„Юмруци в пръстта“ (1980) (сц. Никола Статков и Иван Славков, реж. Милен Гетов);
„Лавина“ (1982) (сц. и реж. Ирина Акташева и Христо Писков (по едноименната повест на Блага Димитрова);
„Комбина“ (1982) (сц. Владимир Ганев, реж. Никола Рударов);
„Мярка за неотклонение“ (1983) (сц. Стефан Коспартов, реж. Мая Вапцарова);
„Стената“ (1984) (сц. Владимир Ганев (по повестта „Тежък изпит“ на Радослав Михайлов), реж. Емил Цанев);
„Романтична история“ (1985) (сц. Александър Томов (по разказа му „Кондора“), реж. Милен Николов);
„Нощем с белите коне“ (1985) (6-сериен) (сц. Павел Вежинов (по едноименния му роман), реж. Зако Хеския);
„Горски хора“ (1985) (сц. Добри Немиров и Иван Станев, реж. Павел Павлов);
„Небе за всички“ (1986) (сц. Васил Гаврилов, реж. Тодор Стоянов);
„Мечтатели“ (1987) (сц. Александър Томов, реж. Иван Андонов);
„Тест 88“ (1989) (сц. Христо Христов и Калин Донков, реж. Христо Христов);
„Осем процента любов“ (1989) (сц. Димитър Манолов, реж. Владимир Краев);
„Гори, гори огънче“ (1994) (4-сериен) (сц. Малина Томова, реж. Румяна Петкова);
„Трафик“ (1995) (сц. Владо Даверов, реж. Ивайло Джамбазов);
„Стъклени топчета“ (1999) (сц. и реж. Иван Черкелов);
„Асистентът“ (2002) (сц. и реж. Илия Костов);
„Другият наш възможен живот“ (2004) (сц. Невелина Попова, реж. Румяна Петкова);
„Врабците през октомври“ (2007) (8-сериен) (сц. Станислав Стратиев, реж. Анри Кулев).