Не друг, а Министерството на земеделието атакува оранжерийното производство
Когато няма българска продукция, вносната е два пъти по-скъпа
Йордан Кръстанов, председател на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), кандидат-депутат за Пловдив област от ГЕРБ-СДС, бюлетина №2, преференция 103
– Г-н Кръстанов, новият програмен период няма да е добър към оранжерийното производство на хидропоника, защото обвързаното подпомагане спира. Вие обаче бяхте преди близо седмица на среща със служебния земеделски министър Явор Гечев. Ще има ли някакви компенсации за сектора заради орязването на субсидиите?
– Срещата с министър Гечев беше на 9 март. Министерството ни покани на нея вероятно заради високите цени на зеленчуците. На срещата присъстваха министърът, двама заместник-министри и четирима директори на дирекции. Поставихме проблемите на оранжерийния сектор.
Разбрахме се с министъра, че до две седмици ще бъдат предложени решения.
Той поиска този срок. Срещата ни беше в четвъртък, а пет дни по-късно, на 14 март, в „Държавен вестник“ излезе наредбата за директните плащания, чиито текстове затвърждават основните ни проблеми. Нямам думи, с които да опиша изненадата и разочарованието си! Нямам обяснение за поведението на ръководството на министерството!
– За кои проблеми на сектора разговаряхте с министъра?
– На срещата се разбрахме, че ще се намери механизъм подпомагането за оранжериите да бъде според това дали са отопляеми или неотопляеми. Така е по-справедливо заради голямата разлика в разходите. Беше ни обяснено, че хидропониката не може да бъде включена в обвързаната подкрепа заради регламент, който не ни показаха. Тогава ние им повярвахме, но след това, което се случи, министърът загуби доверието ни. Мои източници ми съобщиха, че действително има такъв регламент, според който стопани, които прилагат хидропонната технология, не следва да се подпомагат. Само че в регламента пише още, че решението дали да се субсидира или не това производство, е въпрос на национална политика и земеделските министерства на страните в ЕС взимат крайното решение.
– Фатално ли ще е за сектора спирането на обвързаните с производството субсидии?
– Проблемът не е само в обвързаното подпомагане.
Производителите на хидропоника няма да очертават площи.
Те ще останат земеделски производители, но не могат да участват по нито една схема от първи стълб. Оранжерийните производители не са включени също така в нито една от интервенциите. Като гледам действията на държавата спрямо бранша, не очаквам позитивни резултати. Все повече се убеждавам, че целенасочено се работи срещу оранжерийния бранш. За мен и колегите ми обяснението е само едно: Има лобистки интереси!
– Заради спирането на субсидиите за хидропонното отглеждане ли мислите така?
– Не е въпросът само в тези 1900 лева. Говоря за стъпаловидно отношение. В разговори с представители на министерството никой не възразява на забележките ни, а напротив. Всички приемат аргументите на бранша и се съгласяват с нас, но вече две среща на високо ниво не водят до резултатите, които очакваме. Първата ни среща беше със заместник-министър на земеделието, който обеща да съдейства, но нищо не последва. Срещата миналата седмица обаче беше на най-високо ниво. Аз казах тогава, че за проблемите ни се изисква политическо решение, което министърът трябва да вземе. Разговорът премина така, все едно сме си говорили не с г-н Гечев, а с албанския министър на земеделието. Нищо в наредбата за директните плащания не бе променено, все едно не сме имали среща.
– А защо тогава бяхте поканени да разговаряте с министъра?
– Не знам. Преди това, от септември миналата година досега,
бяхме изпратили около 12 писма до министъра.
Настоявахме за среща, имахме поредица от искания. Най-важното беше, че очаквахме държавата да ни помогне да отгледаме оранжерийни зеленчуци през зимата, като поеме част от енергийните разходи над определен праг. Само че срещи нямаше. И сега през март министърът ни пита защо няма българска продукция на пазара. За мен това е подигравка. Когато имаш 160 до 180 дни период от засяване до беритба, няма как да правиш среща в средата на периода и да питаш къде са българските краставици и домати. Министърът искаше да му обясним и аз му повторих това, което от септември миналата година го пишем в писмата до него. И за което той не е намерил време да откликне.
– Предстои украинската помощ …
– Най-големите оранжерии няма да получат нищо, тъй като достигнаха тавана от 250 000 евро още миналата година. От министерството казаха, че са поискали от Брюксел таванът да падне, но аз вече не знам дали да им вярвам. Ние не сме видели такъв документ. Нормалните взаимоотношения са следните: Разговор с нас и предложения, описани във варианти. Винаги е било така. Някои от нещата, които искаме, стават, други не стават. Но накрая ние знаем, че това, за което сме се разбрали, се нотифицира пред Брюксел. Следим движението на документа, разбираме кога е нотифициран. Сега нищо не знаем. Сега ми казват: Имаме регламент за хидропониката. Питаме: Кажете кой е регламентът, дайте да го видим! А от министерството дори не ни казват номера на този закон, вероятно, за да не прочетем, че държавата сама си решава дали да го приложи или не.
– Как вашите колеги в асоциацията приеха всичко, което ви се стовари?
– Хората не могат да се откажат от оранжерийното производство, защото са инвестирали много пари в него. Въпросът е, че новите оранжерийни производители, които са спечелили европроекти (до един за хидропоника), ще имат неприятности относно изпълнение на бизнес плановете.
Ще оцелеем и без обвързано подпомагане.
Но няма да засаждаме рано, а по-късно, когато времето се затопля. Лошото е, че с обвързаната подкрепа секторът излезе на светло, защото всичко минава през фактури. А сега ни връщат назад в тъмните години.
– Дали може да се поправи всичко това?
По принцип Стратегическият план може да се променя година за година. Ние имаме готовност при формиране на парламент и земеделска комисия в него да внесем спешно няколко предложения. Но и тук нещата ще са трудни, защото земеделската комисия не може да задължи министъра да изпълни каквото и да било. Преди Нова година депутатите в комисията от предишния парламент единодушно предложиха промени в Стратегическия план. Министър Гечев каза, че подкрепя всички препоръки, но в крайна сметка нищо не изпълни.
– Какво ще отговорите на тези, които смятат, че не е толкова важно дали има или няма българско производство. На тези, които казват, че родната продукция е скъпа, а вносната евтина.
– Ако има българска продукция, цените на плодовете и зеленчуците няма да са толкова високи. Някои казват, че родната реколта е по-скъпа от вносната. Но тук е уловката. Защо не се сравни колко струва продукцията, когато българското производство липсва? Нашите стоки винаги са по-скъпи от вносните по ред причини, но когато ги няма, вносът е два пъти по-скъп. Хайде да си отговорим на въпроса кога падат цените на зеленчуците?
Цените на борсата падат тогава, когато излезе масово българска продукция на пазара.
Така е и така ще бъде.
Смятам още, че кризата с цените е един голям театъра. Няма по-добър механизъм за регулирането им от това да подпомагаш родното си производство. Всичко друго е инвестиции в чуждото земеделие – гръцко, турско. Оттам влизат стоки със занижени фактури. ДДС не остава в България. Мачкат нашето производство. Става въпрос за 7-8 до 10 милиона лева подпомагане, за да работи българският оранжериен сектор през зимата. Вече два сезона земеделската власт не взима мерки, за да осигури ранното зеленчуково производство. За нас ситуацията вместо да се подобрява, се влошава.
– Не мислите ли, че това се дължи на неопитност?
– Да, отначало смятахме така, но колегите вече подозират атака на министерството срещу нашия сектор. На пазара изобщо няма български домати, защото държавата не направи нищо, за да ги гарантира. Властта трябва да има интерес и воля да защити родната продукция така, както са го направили в други държави. Механизмът, който действа в Европа, е следният: Търговците организират щанд за свежи плодове и зеленчуци, които са произведени на разстояние не по-дълго от 150 км. Това прави Франция и други държави. По този начин те защитават родното производство. Другият показател е да се поставя ограничения 24 до максимум 48 часа от брането.
У нас вече не става въпрос някой да ни помага. Става въпрос, че ни пречат умишлено. Това казва нашият бранш и аз вече съм склонен да се съглася.
