Заместник-кметът по хуманитарни дейности в Асеновград Петър Петров поднесе венец пред паметната плоча на Паисий Хилендарски в града. С това събитие бяха открити „Паисиевите дни“, посветени на създателя на „История славянобългарска“.
Мина Христемова – уредник в Исторически музей – Асеновград откри мероприятието с думите „Две дати са важни в човешкия живот. Тази, на неговото раждане и на неговата смърт, мястото на раждането и това, на смъртта.
В случая с Паисий Хилендарски роден през 1722 г., сигурното е точно тази дата, преди 300 години. Но къде е роден, е въпрос, с който се занимават много учени. Кога е починал, смята се, че това е станало през 1773 година в Амбелино. Дали това е така?
Нищо в историята не е категорично, не е сигурно, не е окончателно. Сигурното ни обаче е дали делата ни човешки, имат стойност за нас и за бъдните поколения. А историята, която написва Паисий Хилендарски в 1762 година е такова събитие, което се проектира във времето и което ще бъде значимо в бъдещето. Делото на отец Паисий трябва да бъде почитано всеки ден, защото въпросът, който ни кара да бъдем „комплексари“ – „Поради что се срамиш да се наречеш българин“ – в един момент е една добра мотивация, да престанеш да се срамуваш“, посочи Христемова.
Програмата продължи с прочит на стихове за хилендарския монах от Изабела Шопова и Елена Славкова: „Над България тежала глуха робска тишина, само тъжна майка пяла спи ми рожбо на-ни-на. А един монах тогава, пишел под килиен свод за забравената слава на славянския народ… Светец ли нещо по-голямо, на цял един народ отец“. Отбелязването на годишнината завърши с рецитал на Виктория Стефанова: „О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин“ от „История славянобългарска“.
