Община Асеновград обявява победителите в поетичния конкурс „Наздравица за любовта“.
Официална церемония по награждаване няма да се състои поради усложнената епидемична обстановка.
Наградите ще бъдат изпратени по куриер до победителите.
Любопитното е, че първите две награди са за поетеси 60+.
Ето и имената на първенците.
Първо място – Катерина Ненчева /62/ от Видин стих. „До живот“
ДО ЖИВОТ
Сестрици на слънцето – гроздове едри и сочни,
изцеждат желания ярки от своите устни
и бъчвите пълнят с реки така медоносни,
със капчици свежи от песни на винени гусли.
Искрици във чашите хвърлят и смях, и вълнение,
пенлив отпечатък на страсти и зов в младостта,
след погледи тъжни – попили далечно съмнение,
са скътали страсти и жар, и сълзи в любовта.
Във древни легенди се носи духът на лозите,
на млади левенти от стари, прастарите дни…
Танцуват омайно с корони – с листа във косите,
до тях бели ризи развяват и древни моми.
И някак във чашите цъфва невинно кокиче,
на повикът древен, оставил следи любовта,
но аз си оставам за тебе всевечно момиче,
а виното днешно припомня за миг младостта.
Ще хванем ли ехото, дето подскача в безсъние,
то да разказва за дневния светъл народ,
който лудувал с бокалите по пълнолуние
предал във кръвта ни вино и любов. До живот!
Второ място – Бисерка Алексиева /63/ от Варна стих.“Магия“
МАГИЯ
Тъмнокожа нощ прегърна
нежно сънения град.
Скриха със воал звездите
влюбен, омагьосан свят.
В плен на звездната магия
под коприната на мрака
със сърце от обич пълно
тихичко щурец заплака.
Гиздава лоза застена,
сграбчена от луд южняк.
Лунен лъч лукав ни зърна
в теменужения мрак.
И тръпчива като вино,
изгорила сън със страст,
непохлопала на прага,
влезе любовта при нас.
Трето място – Добромира Добрева /48/ от Елена стих. „За любовта“
ЗА ЛЮБОВТА
След гаснеща жарава, вечер хладна,
пристъпи тихо с босите нозе.
Приседна до потока и отпива жадно,
посипа звезден прах във спящото небе.
А тръпнат гроздовете в сладост тъмна,
сънуват огнени кинжали на страстта.
За вино и любов не може да е късно
и вдигаме наздравици за младостта.
Полепва мрак по стъпките, нетърпеливи
изгарят въглени, по влюбените ни тела.
А мислите ми литват- птици диви,
мистично – нестинарски, без вина.
В такава нощ опиянение – наслада
прегръща преходното с вечността.
Душите ни се сливат във забрава,
съдбовно вречени в безкрайността…
Поощрителни награди за млад автор до 29 г.
Мадлен Аспарухова /28/ от Видин стих.„ Този път завинаги“
ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ
Тишината, виното и ние,
случайна среща, тъмен бар,
след години, пътища и грешки,
след думи на любов и яд.
Не говорим, само пием
за бижуто на ръката ми,
за косите ти прошарени,
за белезите време и за другите
по-страшни белези във нас.
Не сме се променили,
но не сме и същите –
някакъв житейски парадокс,
за спомени не бива да говорим,
затова предлагам тост:
щастлива съм и го обичам,
а щастието лекува всичко,
даже рани от неслучване.
Платила съм си сметката,
платила съм отгоре и
не търся ресто от никого,
но ти търси добро момиче
и се научи на бавно дишане,
нашето беше безумие
и щеше да ни погуби…
Сега не ми се спори,
затова ще помълчим,
а когато пресушим бутилката,
ще се сбогуваме завинаги.
Симона Вутова /18/ от Враца стих. „Наричане“
НАРИЧАНЕ
Февруари посреща ни с вино.
Със зарязване лозето с песен.
И с наричане всяка година
да прелива от плод пак наесен.
И напомня отново в душата,
че празнува най-дръзкото чувство –
Любовта – руйно вино в сърцата –
с дух творяща в живота изкуство.
Февруари от страсти бушува
и наздравици пак пренаписва.
Всяка негова песен вълнува,
в берекет и любов щом орисва.
Нека бъдат безкрайно богати
на любов и на вино пак дните ни!
Любовта да лекува земята
и да прави красиви душите ни!
Награда за асеновградски поет
Васил Христев – /30/ от Асеновград стих. „ Еликсир на любовта“
ЕЛЕКСИР НА ЛЮБОВТА
Златиста есен ръси златните листа
върху обширните поля насред лозята,
а гроздоберът днес кипи с песен на уста
след много труд и работа върху земята.
Лозарството – поминък стар на нашите деди,
е наследен от нас – техните чеда,
а виното – тоз еликсир за хорските души,
е стимул за живот, избавящ от беда.
Достатъчна е само капка вино,
за да изпълни нашите сърца с любов,
да заживеем във фантастично кино
с много трепет и младежки зов.
Магията на виното, допълнена от любовта
разпалва огън в умовете и сърцата
и несъмнено – докато я има на света,
тя пази ни от всякаква повратност на съдбата.
