Той е оранжериен производител и председател на оранжерийната асоциация, член на СДС от 1990 г. и е част от коалицията ГЕРБ-СДС , бюлетина №28.
За да има българска продукция на трапезата, гласувайте за него!
Като момче от многохилядните митинги на СДС през 1990 година, Йордан Кръстанов (57 г.) от село Синитово едва ли си е представял, че някога ще стане земеделец. А още по-малко се е виждал като кандидат за народен представител. Но вече много добре е знаел, че не иска да живее в ограниченията на социализма. Затова се е записал като член на социалдемократическата партия на Петър Дертлиев.
И оттогава досега – вече 31 години, не се е изкушавал да се прехвърли на друг по-бърз кон.
Той е на 57 г. и харесва професията си на оранжериен производител, ангажиран да защитава труда и целите на колегите си като председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Щастлив е със семейството си и с многобройните си приятели. Има две привлекателни дъщери, а вече е и горд дядо на двегодишния си внук Данчо.
За СДС
Помни много добре лесното и неочаквано падане на правителството на Филип Димитров и последвалия ужас в редиците на СДС. Тогава е бил окръжен координатор на СДС в Пазарджишка област и изведнъж останал сам. Партийните членове не смеели да се събират от страх, че БСП на Жан Виденов ще наложи репресии. Наложило се да ги посещава по къщите им и ден след ден да възстановява партийния живот. Репресии нямало и клубовете лека-полека живнали.
Помни и президентската кампания на Петър Стоянов. Тогава от централата на СДС го поканили да стане областен координатор за Пловдив, Пазарджик, Смолян, Габрово и Велико Търново. Победата на Стоянов, хиперинфлацията и последвалото масово обедняване на хората, върнаха властта на СДС за втори и последен път, а Йордан Кръстанов вече бе секретар на Главния секретар на СДС. После ореолът и обещанията на царя издухаха като перце СДС от надпреварата за властта. Костов даде обет за мълчание, съюзът започна да се цепи, а Йордан Кръстанов поиска да се заеме с нещо истинско и земно като … земята. Въпреки че имаше бакалавърска диплома по счетоводство и контрол и магистърска по икономика, той стана оранжериен производител.
За рисковете на професията
Кръстанов закупил няколко парцела в родното му Синитево, после взел конструкции на фалирала оранжерия от Монтанско и с помощта на брат си вдигнал стоманено-стъклена оранжерия върху 6 декара през 2003-2004 г. Последователно в следващите години ги увеличил до 10 и разбрал, че като извади разходите от приходите резултатът е нула. „Трябваше или да спра да работя, или да удвоя площта“, разказва производителят. И инвестирал в още 12 декара до 22. С 22 декара отопляеми с природен газ, оранжериите можели да се нарекат малък земеделски бизнес.
„Досега имам три инфарктни момента“, припомня си Йордан Кръстанов.
Преди години се случила тежка зима с много сняг. Конструкциите се огънали, стъклата се счупили и съоръжението пропаднало. По това време Кръстанов отглеждал разсад в един от блоковете, останалите площи били празни.
„Спасих разсада и поисках от застрахователя да ми покрие разходите по възстановява на оранжерията. Той отказа. Заведох дело срещу него и го спечелих, но чак след две години. Ако аз нямах собствени средства настрана, щях да фалирам. Нямаше да мога да отстраня повредите и нямаше да засадя. Това е фаталното при нас! Като не засадиш, работните заплати си вървят, защото не можеш да освободиш хората. А не можеш, защото после няма откъде да намериш други. Оранжерийните работници не са от тези, които метат улици. Те са обучени.“
След като се разминал с фалита, през 2009 г. точно на Йордановден Русия спря природния газ и България остана на минимални резерви.
„Тъй като нас ни третираха като обикновени клиенти, ни спряха моментално газта – без да ни дадат срок. Аз имах разсади, но не ги бях изнесъл. Превключих на алтернативно гориво – дизел, но там разходите са три пъти повече. Тогава разбрах колко е важно да бъдеш член на браншова организация. Вече бях в Българската асоциация на производители на оранжерийна продукция (БАПОП) като редови член и се обадих на изпълнителния директор. Той веднага реагира. Алармира земеделското и икономическото министерства и всички отопляеми оранжерии бяха включени в списъка на приоритетните клиенти“, спомня си Кръстанов.
Третият критичен момент е отново снежен.На 8 март започнало да трупа и след три дни снежната покривка станала 60-сантиметра. Скъсал се електрически далекопровод и оранжерията останала без ток. Тогава Йордан Кръстанов включил резервен агрегат за електричество, за да може да работи котелното на газ и зеленчуците били спасени.
В представата на хората оранжерийните производители са състоятелни хора. „Не знам дали ще ми повярват, но е илюзия, че това е високо печеливш бизнес“, заявява той. „Истината е, че не се отказваме от оранжериите, защото сме инвестирали много средства в тях и имаме банкови задължения. За нашия случай народът е казал: „Даваш 5 лева да се хванеш на хорото и после 100 лева да се пуснеш“, разсмива се оранжериецът.
За оранжерийната асоциация
През 2016 г. общото събрание на БАБОП избира Йордан Кръстанов за председател. През 2019 г. след изтичане на първия мандат повторно гласува за него.
В асоциацията членуват около стотина производители. Членовете разчитат асоциацията да защитата интересите на сектора, особено що се отнася до обвързаното подпомагане, където са най-важните субсидии за производителите.
През 2017 г. министър Румен Порожанов жестоко оряза плащането за оранжерии и ръководството на асоциацията имаше доста критични разговори с него, за да го убеди, че не разбира от техния бизнес и е подведен с неверни сметки за разходи.Министър Танева възстановила рамера на супсидията веднага за да не се ощетява цял сектор заради некомпетентността на своя предшественик.
След 2-3 години и стабилно търпение ЕК да се произнесе по проекта на БАПОП, асоциацията е била одобрена за участие в европейската програма за промоции от 2 април 2021 г. Продукция на членовете на асоциацията ще може да се представя три години в редица европейски държави. Очакванията са оранжерийците да разширят пазарите си.
За участието в изборите
„Участието ми на 3-то място в изборната листа на кандидат-депутатите от коалицията ГЕРБ-СДС (бюлетина №28) за Пловдивска област – 17 избирателен район, е въпрос на дълг“, каза Йордан Кръстанов. Той поясни, че заради нароилите се от СДС множество партии, наричащи се демократически, съюзът малко или много се е лишил от експерти в различни области.
Земеделието, което е изключително важно с отговорността си да произвежда храна, има нужда от законодатели фермери, които най-добре знаят дали земеделските политики са приложими. В тях заложен ли е баланс между най-едрите и дребните стопани. Дали има скрити вратички за изтичане на субсидии. Справедливи ли са, осигуряват ли хоризонти за развитие, съвременни ли са, ще отведат ли земеделието в климатичната нормалност.
За проблемите в селското стопанство
От досегашния си близо 20-годишен опит Йордан Кръстанов знае, че плодовете и зеленчуците – полско и оранжерийно производство, са недофинансирани. Факт е, че производството на български полски зеленчуци намалява, а вносът им расте. Секторът на плодовете и зеленчуците ще се нуждае от най-насърчаващите грижи на следващата власт. Не само, за да не забравим вкуса им, а и защото той осигурява поминък в селата като дава работа на много хора, тъй като при плодовете и зеленчуците механизираното отглеждане е в голяма степен невъзможно.
Кандидатът от коалицията ГЕРБ-СДС проведе в последните седмици редица срещи с по-малки и по-големи производители от животновъдството, производството на плодове и зеленчуци и зърнени култури.
Откроиха се различни слабости, за отстраняването на които Йордан Кръстанов ще работи. Целите му ще са:
- Увеличаване на подпомагането на плодове и зеленчуци – полско и оранжерийно производство
- Създаване на публично-частни логистични центрове за изкупуване на продукцията от плодове и зеленчуци на справедливи цени. Държавна ревизия на пазарните търговци, които не са реални производители, но заради регистрацията си по Наредба 3/1999 г. продават вносна стока под етикета „българска“ и не ползват фискални устройства
- Обратно начисляване на ДДС за същия сектор
- Демонополизиране на „Напоителни системи“ЕАД и осигуряване на поливна вода за всички сектори в селското стопанство
- Облекчаване на неработещата процедура за дългосрочно наемане на обработваема земя
- Подпомагане на малкия семеен фермерски бизнес
- Изтриване на виртуалните животни от системата на БАБХ
- Помощ за отстъпка от стойността на акциза върху природния газ, използван в селското стопанство
