Столетникът Бай Идриз, както го наричат всички около него, бе специално поздравен днес от заместник-кмета на Асеновград Тамер Бейсимов. Той му връчи специален плакет, на който е гравирано името на 100-годишния асеновградчанин. Идриз Идризов получи и финансов подарък от община Асеновград. Бейсимов пожела на рожденика най-вече да бъде здрав и да се радва на близките хора. Той поднесе на столетника и поздарвителен адрес от кмета на града доктор Христо Грудев. Чрез поздравлението си градоначалникът изрази огромното си уважение за проявената храброст на военния фронт, където Идризов е защитавал името на България и Асеновград. „Вие сте предали своите опит и мъдрост на по-младите. Научили сте ги на почтеност и благоразумие. Заслужавате живот, изпълнен с повече спокойствие и радост!“, пише в поздравителния си адрес доктор Грудев.
За приноса си по отношение сигурността на страната редникът от запаса бе награден и с юбилеен медал “75 години Втора световна война” и почетна грамота, със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Наградите му връчи майор Емил Григоров от Военно формирование 24490 в Асеновград. Освен това, Идриз получи и поздравителен адрес, шал с българския трибагреник, както и първи и втори том с разкази от поредицата “Ехо от войната”. Книгите са написани от ветерани от Втората световна война, а специално тези имат и послание, адресирано до Идриз Идризов. Тези награди му изпратени от името на Централния Съвет на съюза на ветераните от войните, като честта да му ги връчи имаше председателят на Съюза на ветераните от войните Пловдив – Атанас Хаджиев. Той подари на столетника също специален плакет на Централния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните и календар, на който със снимка са увековечени ликовете на ветерани от честването на 75-та годишнина от сраженията при Страцин и Стражин.
Идриз Идризов е роден на 28.01.1920 г. и живял доста дълги години в село Сполука, Русалско, в района на Кърджали. Той сподели, че като дете си спомня многото чакали в родното му място, които по цяла нощ са виели страховито. Има 7 деца, 13 внуци и 17 правнуци. Най-големият син на 100-годишния асеновградчанин е на 76 г. Голяма част от близките му в момента живеят в чужбина, други са в различни градове на България, а трети са си в Асеновград. Семейството се събира по време на големите мюсюлмански празници. За него основно се грижи внучката му Шери, която е и майка на малко дете.
Столетникът е служил във военното поделение в Крумовград в продължение на 3 години. През 1942 г. е участвал във Втората световна война. Воювал е за Германия, тъй като по онова време България е била неин съюзник. Бай Идриз не пие никакви лекарства и не обича да ходи на лекар, освен когато има настинка, а кръвното налягане му е като на спортист – 120/80. Обича да си похапва сладкиши. Ветеранът от войната разказа спомените си от гладните времена и моментите на приятелски и не толкова дружелюбни срещи с други войници. На фронта сами са си приготвяли храната, като на месец за един военен е имало едва по 3 килограма брашно. В Асеновград 100-годишният мъж се преселва през 1970 г., тъй като съпругата му Айше се разболяла тежко и се наложило да е по-близо до децата им, за да има кой да й помага, да се грижи за нея и да я лекува.
Бай Идриз казва, че ако е знаел, че ще живее до 100 г., щял да се ожени повторно. През деня столетникът обича да гледа филми и да се разхожда по двора. Той живее в района на военното поделение в града и сам ходи и до военния стол в Асеновград в централната част, където на военноинвалиди, запасняци и ветерани е осигурена храна по проект „Признателност“ от Министерство на отбраната.
