Апостолическото поклоническо посещение на папа Франциск в България продължава естествено – като протегната ръка – в Македония.
Това, струва ми се, е големият знак, който главата на Римокатолическата църква дава с избора си 29-тото му апостолическо пътешествие да е в тези две страни и то – заедно.
И то на Томина неделя – Светлата неделя на обърналия се във вярата съмняващ се във Възкресението ученик на Христос.
Знаково е позоваването от папа Франциск на предшественика си Йоан XXIII – монсеньор Ронкали, който идва в България дни след кървавия атентат в Света неделя и остава тук цели 10 години.
Знакова е Неделната му молитва в България пред иконата на Несебърската Богородица – онази, която Ронкали носи със себе си до смъртта.
Знакова е и личната молитва на папа Франциск в катедралния православен храм Свети Александър Невски, както и онова, което записа в книгата на храма.
Вероятно ще стори същото и в Скопие след два дни.
Трябва да четем историята, за да откриваме знаците към бъдещето, които ни дават богоизбраните.
А те са видими за зрящите – всички опити за обединение на двете големи Христови църкви – Католическата и Православната, са започвали на Балканите.
От Калоян, който е единственият български цар, носещ титлата крал, до 60-те години на XIX в., когато Охрид и Солун стават епископии със султанско ираде, но след усилена дипломация на Ватикана, а в Кукуш се обявява уния.
Това е историческият път към последвалата ни църковна независимост.
А днес църковно независими ли сме?
И не е ли това посланието на апостолическото поклоничество у нас и в Македония на един от най-популярните и обичани папи – Франциск?