Нямам воля! – среща ме тая сутрин човекът от гаража, където си държа колата. – Да откажа цигарите – продължава, след като вади кутия от джоба на шубата си, отваря и ме черпи.
А не, мерси – викам. – Аз ги отказах.
И аз ги отказвам, по няколко пъти на ден – продължава човекът от гаража, като всмуква жадно дима.
Така не става – казвам му. – Запиши се в партия Воля! Там има много воля за отказване от вредни навици.
ААА! – вика човекът от гаража. – Тоя с волята го знам. Такава воля има, че срути трибуната на Локото и дим да го няма. Колко му е да бутне и държавата. То и без т’ва останахме само фенове будали тука!
Викам: – Т’ва е стара история. Сега волята е в Него!
Ами! – удря ми сутрешна контра на сухо човекът от гаража. – Тя беше и в ГЕРБ, ама к’во стана, от много воля бат Бойко хвърли пешкира заради едната цИцка. – Човекът от гаража прави физиономия на смъртно уплашен орангутан.
От мен да знаеш – казва след малко и натиска фаса с два пръста в кофата за боклук, – трябва да си в голяма неволя, че да викаш на площада ВОЛЯ! ВОЛЯ! Айде, моля… – приключва човекът от гаража и тръгва с кофата за боклук към близкия контейнер.
