Тез патреотите големи наглеци – среща ме тази сутрин човекът от гаража, където си държа колата. – А добро утро!
Искали същия кабинет, но без бат Бойко! А кифла без мармалад искат ли? Що не си турят Мая за премиер?
Чакай ся – замислям се. – Тя е омбудсман, води цял народ, а премиерът – само една от властите и то най-нетрайната. Няма да се навие.
А! – вика ми човекът от гаража. – Тя цял живот играе поне с две дини под мишница. И под другата – още две.
Човекът от гаража ми прави неприличен знак с двете си ръце едновременно.
Сега увисна на Дългия – продължава човекът от гаража. – Преди това висеше на военния, а още по-преди на… Ма кво да изброявам, ще закъснееш за работа.
Ти – питам го – кво мислиш за референдума?
За мажоритарката ли? – поглежда ме той дяволски. – Ще тупкат топката само. Такова тупкане ще настане, че и Майкъл Джордан – Въздушния няма да може да им я вземе.
Що бре? Ей ги и ГЕРБ, и БСП-то и Патреотите, че и ДПС-то – всичките са за. Май само Реформите се опъват.
Абе за! Луд на шарено се радва, а глух – на каменарски взривове. Слушай кво ти казвам – мажоритарка нанай! Септември ще е май, а Мая ще си е омбудсман, щото бат Бойко я направи. Сега да си й бере гайлето! То може и през него тя… Ама айде тръгвай, като се върнеш довечера, ще те светна повече.
Паля и потеглям меко в мъглата.
Правилно – чувам зад себе си. – Меко тръгвай, тупкай топката, за да не треснеш държавата!
