Ляв курс, а? Точа ножа вече – среща ме тая заран дружелюбно човекът от гаража, където си държа колата. – Ти – викам, си се поуспокоил от вчера, няма „ибах въ“ още от сабахлян.
Слушай ся – продължава човекът от гаража и ми показва касапски нож. – А! – стресвам се.
Недей се плаши, само го точа – продължава той и дружелюбно ме крепи за рамото. – Страшното ще е напролет. Когато се върне! – И поглежда нагоре.
Хм – замислям се, по интелигентски колебливо. Обаче човекът от гаража веднага ме светва.
Чу ли кво вика тоя педал Жаблянов? Щял да връща Аптечно управление, щом лекарствата били скъпи. А оня – Янакито, Стоилов – ми реве кво направиха частниците, осраха всичко, да си върнем държавното! Абе, левия бряг, кво да направим ние с по един гараж или с по една сергия, бе? Да строим държава ли, да се спасяваме ли? Ти ми кажи къде отидоха милиардите, дето дадохте на вашите си секретари!
(Ще уточня за любознателния читател, че под „педал“ човекът от гаража разбира ляв политик, а под този знаменател слага – по думите му, старите комуняги. Младите комуняги, според него, се маскирали като десни политици. Питам го при това положение къде са антикомунистите. – Ми тук, в гаража – вика ми човекът от гаража, без да се замисли и секунда.)
Човекът от гаража изведнъж рязко сменя темата, докато паля колата. Чука по стъклото да го спусна и вика:
Младите комуняги – и ми прави физиономия стил втори кабинет на бат Бойко, – много са се наточили на Курнелия. Ама и тя с тея стари дядки като Ламбо фира ще даде до пролет. Нежност искала. Море, на две ракии с камшик ще я почна.
В този миг колата ми задави. Но човекът от гаража ме избута без пари. После вдигна ножа от земята, а острието му блесна в огледалото за обратно виждане.
