Борба с корупцията или вътрешна чистка в МВР – Пловдив?
Този въпрос си задаваме седмица след бомбата с операция Феодали, срещу шефовете на две Районни полицейски управления – на Първомай и Асеновград, които бяха задържани за 72 часа, а след това пуснати под парична гаранция от по 2 бона.
Plovdiv-online оповести в серия материали акцията на отдел Вътрешна сигурност на МВР, под ръководството на Окръжна прокуратура – Пловдив, последвалата пресконференция, в която участва и главният секретар на силовото министерство.
Седмица по-късно пенсионираният директор на Областна дирекция на МВР старши комисар Пламен Узунов даде интервю за столична агенция, в която обяви в прав текст, че му е оказван натиск от депутата Методи Андреев да уволни шефа на РУП Първомай.
Самият Андреев до момента не е коментирал изявлението на полицая от кариерата Пламен Узунов.
Ситуацията е предизборна и обвинението е длъжно да действа не само скоростно, но и перфектно, което и очакваме.
ОПЕРАЦИЯТА
Неволен кръстник на шумно оповестеното мероприятие срещу двамата полицейски началници – Димчо Темелков /Асеновград/ и Васил Налбантов /Първомай/ се оказа пловдивският окръжен прокурор Румен Попов, който на свиканата за целта пресконференция на 17.09.2015 г., насочи общественото внимание към понятието „феодализъм”, свързвайки го със стила на работа в двете полицейски управления.
„В тези малки градове общественото мнение е настроено да възприема за нормално срастването на полицейските служби със силните местни хора. Проведеното до момента разследване потвърждава тази информация. Като се запознахме с останалите нарушения стигнахме до извода, че става дума за местен феодализъм” – заяви Попов.
Както вече е известно от официалните съобщения, в тази акция участваха шестима прокурори и 12 следователи от Следствения отдел на Окръжна прокуратура-Пловдив, които бяха подпомогнати от 35 служители на Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР и на Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС), които на 16.09.2015 г., действайки в пълен синхрон поставиха едновременно, буквално под обсада, полицейските управления в Първомай и Асеновград и арестуваха началниците им Васил Налбантов и Димчо Темелков и неколцина техни заместници и редови полицаи.
Докато едната част от групата следователи, предвождани от прокурора Христо Анчев, правеше със съдействието на служителите от „Вътрешна сигурност” и ДАНС внезапни арести и разпити на свидетели в Първомай, същото ставаше и под ръководството на зам.-окръжния прокурор Галин Гавраилов в Асеновград.
Както по-късно се разбра, провеждането на акцията на терен е било пазено в строга тайна и само четирима души са били посветени в плана за арестуването на шефовете на полицейските управления Налбантов и Темелков на техните заместници и подчинени.
Появиха се съмнения, че даже явилите се в Първомай и Асеновград прокурори и следователи до последно са били държани в неведение кого ще арестуват и кого ще разпитват.
На свиканата на 17.09.2015 г. в прокуратурата съвместна пресконференция бяха разгласени подробности от проведената полицейска операция.
Освен административните ръководители на пловдивската прокуратура Иван Даскалов – апелативен прокурор, Румен Попов – окръжен прокурор и заместника му Галин Гавраилов, в нея взеха участие главният секретар на МВР главен комисар Георги Костов, директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност” старши комисар Румен Ганев и директорът на ОД на МВР-Пловдив старши комисар Христо Разсолков.
Съобщено беше, че при акцията има 15 задържани, повечето от които полицейски служители.
Директорът на „Вътрешна сигурност” старши комисар Румен Ганев уточни, че работата по тези случаи е започнала през февруари и март тази година, когато била получена информация за сериозни нарушения в двете управления.
От страна на ръководителите на прокуратурата бе акцентирано на случаят с 56-годишния Алекси Ангелов, починал вследствие на нанесен му побой в с.Караджалово от братята Ангел и Димитър Димитрови заради откраднат кон.
Според прокуратурата заради незаведената и неотработена преписка за кражбата на коня се е стигнало до убийството на извършителя на деянието.
Окръжният прокурор Румен Попов подчерта, че когато били разпитани по делото срещу тях за извършеното убийство на Ангелов, двамата братя Димитрови се оправдавали с това, че „искали да покажат в Караджалово как се постъпва с крадците, когато полицията не си върши работата.”
На пресконференцията бяха посочени и други случаи на бездействие на полицейските шефове и служители в Асеновград и Първомай като се започне от такива, които са с цел обслужване интереси на влиятелен бизнесмен, прикриване на лица, извършили кражби на гориво, на пътно-транспортни произшествия или заловени да шофират след употреба на алкохол и се свърши с безплатни гощавки и почерпки на полицаи.
Съобщено беше, че са повдигнати обвинения по две отделни следствени дела за Първомай и Асеновград и е продължено до 72 часа задържането под стража на началника на РУ на МВР-Първомай Васил Налбантов, на заместника му Румен Дичев и на началника на РУ на МВР-Асеновград Димчо Темелков и полицейските инспектори от същото управление Иван Бойчев и Валентин Панайотов.
Медиите бяха поставени в режим на очакване прокуратурата в рамките на 72-часовото задържане да внесе делата в съда с искане за определяне на постоянни мерки за неотклонение „Задържане под стража” на вече привлечените към наказателна отговорност полицейски служители.
ОБРАТЪТ
Но на следващия ден – 18.09.2015 г., следобед, настъпи пълен обрат!
Оказа се, че прокуратурата не само се е отказала да внася делата в съда и да иска от съда прилагането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо началниците на полицейските управления в Първомай и Асеновград и техните подчинени, но и изобщо спрямо всички задържани до момента други лица.
По-късно стана ясно, че Окръжна прокуратура-Пловдив освобождава всички задържани срещу парични гаранции като за полицейските служители размерът на сумите е между 1000 и 2000 лева.
Така в края на работното време на третия ден всички задържани напуснаха Пловдивския арест.
ЗАЩИТАТА
Противоречивата ситуация, пораждаща много въпроси, на които за съжаление до момента ангажираните със случая институции не дават отговор, анализира и коментира специално за Plovdiv-online адвокат Красимир Елдъров:
Като защитник на началника на полицейското управление Васил Налбантов имам непосредствени впечатления за въпросната прокурорско-полицейска акция.
Дългогодишната ми практика по наказателни дела ми позволява да направя сравнение на реализациите на специализираните полицейски операции от подобен род.
Общото, което ги обединява е, че се провеждат или в навечерието на избори, или в контекста на някакви ведомствено-значими, кадрови или други събития и непременно преди или след празници.
Но трябва да призная, че този път стратезите от прокуратурата, МВР и ДАНС надминаха себе си! Само за три дни общественото мнение бе така „подгрято” по линия на „успешната борба с корупцията”, че едва ли е останал слушател, читател или зрител, който да не е вече убеден във вината на публично омаскарените полицейски служители от двете управления. Мнозина чакат само съда да утвърди разпространените от брифинги и пресконференции всевъзможни обвинения. Спазваният във всяка цивилизована държава принцип, че всеки е невинен до доказване на противното, не значи нищо за ламтящите за бърза слава службогонци от различните ведомства.
Особено недопустимо е, че вместо с категоричност да бъде заклеймено от самите прокурорски ръководители извършеното в с. Караджалово публично убийство, на пресконференцията бяха изтъквани доводи и разсъждения в насока, че подбудите на убийците били „да покажат как се постъпва с крадците, когато полицията не си върши работата.”
Цивилизованите правни системи не дават бонус на виновния за убийство, дори когато той в своя защита се оправдава с това, че то е било извършено „по благородни подбуди”.
Даваме ли си сметка какво ще стане, ако, например, някой друг гражданин, „вдъхновен” от посочения от самите прокурори „Караджаловски прецедент”, реши да извърши подобна тежка саморазправа, изтъквайки в своя „защита” забавено разследване, проточено в съда дело или нерешена навреме молба в прокуратурата?
На фона на подобни акценти в хода на самата пресконференция, се оказа твърде незавидна позицията, в която бе поставен новият директор на ОД на МВР-Пловдив старши комисар Христо Разсолков.
Образно казано на него – сякаш „за добре дошъл”, не само му беше поднесена една предварително „сготвена” от други, но и при това доста „пресолена” специализирана полицейска операция.
В тази връзка не е изненадващо немногословното и сдържано участие на старши комисар Разсолков по време на съвместната прокурорско-полицейска пресконференция. „Оказва се пълно съдействие на дирекция „Вътрешна сигурност” и прокуратурата в Пловдив” – рапортува лаконично той, цитиран в бюлетина на ОД на МВР-Пловдив от 17.09.2015 г.
И идва ред на въпроса защо в крайна сметка прокуратурата се отказа да иска от съда прилагането на най-тежката мярка за неотклонение?
Пловдивски всекидневник угодливо на първа страница обяви в заглавие „Арестуваните ченгета си откупиха свободата”. Тук е мястото да се подчертае, че прокурорската институция не е денонощен магазин, в който някой да може когато си поиска да „си откупи свободата”.
Причините за подобен обрат не са трудни за анализ. На първо място, честа прокурорска практика е прилагането на мярката задържане под стража не се иска от съда когато обвинението не разполага с достатъчно надеждни доказателства.
Още по-често отказът на прокурорите да поискат от съда постоянното задържане на обвиняемите е тактически ход, който лишава обвиняемите и техните адвокати от възможността да се запознаят със събраните до момента доказателства по делата.
По този начин прокуратурата постига и още нещо – спестява си публичното разгласяване факти и обстоятелства, които не са в полза на обвинението. Делата за мерките за неотклонение „Задържане под стража” се разглеждат в съда, което прави достъпни за общественото внимание и тезите на обвиняемите, и на защитниците им.
Разбира се, в самото постановление, с което прокурора отказва да внесе искане в съда, формално се изтъква чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни, постоянен адрес и др.
Независимо от основанията, факт е, че в случая окръжната прокуратура сама се отказа от възможността да бъде приложена спрямо някой от обвиняемите мярката за неотклонение „Задържане под стража”.
Досегашното тридневно процесуално развитите на акцията срещу началниците на двете полицейски управления, е повод да бъде потърсен отговор и на някои други значими за общественото внимание въпроси.
Например, защо на 19.08.2015 г. скоропостижно беше приета оставката на директора на РДВР-Пловдив старши комисар Пламен Узунов?
Още тогава малцина повярваха във версията, че той си тръгва заради едно недобре разследвано пътно-транспортно произшествие.
Още повече, че за празника на полицията на 08.07.2015 г. Узунов бе награден с най-високото отличие в МВР – „Почетен знак” „за съществен принос при изпълнение на служебните си задължения и постигнати професионални резултати в ръководената от него дирекция.”
Нещо повече – като директор на ОД на МВР-Пловдив Пламен Узунов винаги е бил на пресконференциите рамо до рамо с шефовете на прокуратурата. И можем ли да си представим ситуацията, че някой в негово присъствие, би обвинил полицията, макар и на ниво Първомай и Асеновград във „феодализъм”? И то, при положение, че старши комисар Узунов от е бил няколко години на върха на служебната пирамида на областната дирекция и ако изобщо е имало негативни служебни практики, той е длъжностното лице, което е трябвало да реагира своевременно.
Изводът, който се налага е, че за да се реализира акцията, обвиняваща във „феодализъм” и различни престъпления по служба шефовете на полицейските управления в Първомай и Асеновград, предварително условие е било оттеглянето на Узунов и заместването му с външно за дирекцията ръководно лице, което да не може да поема негативи за минало време.
Така се получава идеалната ситуация за бутафорна борба срещу корупцията в ОД на МВР – Пловдив!
От една страна, директорът Узунов го няма и той няма нищо общо с „открития” от прокурорите „феодализъм” в стила на ръководство на две полицейски управления от ръководената допреди месец от него дирекция.
От друга страна, новоназначеният директор старши комисар Христо Разсолков, като новопостъпил ръководител, явно няма активно участие в специализираната полицейска операция полицейската разработка, която по думите на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” Румен Ганев е „започнала през февруари и март, когато е била получена информация за сериозни нарушения в двете полицейски управления”.
Оказва се, че работата на „Вътрешна сигурност” е започнала по време на управлението на старши комисар Пламен Узунов и е продължила половин година до доброволното му напускане.
И с основание възниква въпросът, защо, ако действително на ниво дирекция „Вътрешна сигурност” в Министерството на вътрешните работи, е имало „информация за сериозни нарушения в двете полицейски управления”, не са били предприети превантивни, изпреварващи и предотвратяващи мерки?
Тогава на още по-голямо основание не би се стигнало до всички онези негативни последици, за които сега прокурорите търсят отговорност от началниците на двете полицейски управления.
Има още нещо, което не е за подценяване. Ако действително от доста време е имало „полицейски чадър” над местни бизнесмени, прикриване на престъпления, включително катастрофи, фалшифициране на кръвни проби за алкохол и др. къде са били органите на ДАНС, които също бяха споменати на пресконференцията като взели участие?
Ако се окаже, че те не са усетили по-рано наличието на описания от окръжния прокурор „феодализъм” в работата на две полицейски управления, как да се надяваме, че специалистите от ДАНС са способни да усетят и нещо много по-тревожно и много по-реално от „феодализъм” – например тероризъм? Та нали в последно време се разчита и на тях в това отношение?
Анализът на някои съвпадащи с оставката на Пламен Узунов събития дава принос към отговори и на други важни въпроси въпроси по темата.
Например, още в дните, когато директорът на ОД на МВР-Пловдив Узунов е притиснат от ситуацията с пътно-транспортното произшествие и си дава оставката, Пловдивската окръжна прокуратура предприема светкавична инициатива, обявена на сайта на прокуратурата на 17.08.2015 г. „Прокурори от Окръжна прокуратура-Пловдив отварят приемни в малките градове”.
В съобщението се твърди, че прокурорите от Окръжната прокуратура „ще изслушват граждани на място и приемат техните жалби в различни населени места по график”. Лично окръжният прокурор Румен Попов пояснява: „Целта е да разберем на място за проблемите на хората, да не се разкарват до Пловдив.”
Пак от съобщението става ясно, че окръжният прокурор изслушва гражданите на Първомай на 20.08.2015 г. от 9 до 12 ч. в сградата на Районна прокуратура-Първомай, а на 21.08.2015 г., пак от 9 до 12 ч., на открита приемна в гр. Асеновград, в сградата на районната прокуратура – Асеновград, това прави зам.окръжния прокурор Галина Андреева-Минчева.
При положение, че във всяка прокуратура през целия ден има дежурен прокурор, чийто задължение е да изслушва оплакванията на гражданите и при необходимост, да ги напътства каква молба, жалба или тъжба и къде и до кой орган да подадат, неизбежно възникват въпросите – защо се поставя под съмнение добросъвестното изпълнение на задълженията от страна на съответния дежурен прокурор в Първомай и в Асеновград и се налага техните функции по изслушване на гражданите и приемане на молби и оплаквания от тях, да бъдат изземвани от по-горестоящите прокурори?
Оказва се, че в „графика” не фигурира „изслушване” на граждани в района на Районна прокуратура-Карлово, което означава, че тамошните прокурори могат и без външна помощ да си изпълняват задълженията.
При това положение, посочените „замествания” на дежурните прокурори в Районна прокуратура-Първомай и в Районна прокуратура-Асеновград, с основание могат да бъдат преценявани като проява на недоверие към работата на прокурорите в тези две прокуратури.
Но едновременно с това и като способ за директно събиране на определена категория информация от окръжна прокуратура-Пловдив, която по-късно да бъде използвана паралелно с информацията, получавана чрез органите на полицията.
Накрая още нещо – в информацията за освобождаването на задържаните срещу парични гаранции, прокуратурата заявява, че „разследването по делата продължава активно.”
Като защитник на един от обвиняемите по тези дела, очаквам, че разследването ще се води не само активно, но преди всичко и обективно, при спазване на изискванията на безпристрастност при събиране и оценка на доказателствата.
