Колоритният майстор на художествени занаяти Минчо Минчев /71/ от смолянското село Могилица е първият човек от доста време насам, който ми казва, че е доволен от живота си.
Той е сред занаятчиите, около чийто щанд на Панаира на занаятите на малката Главна обикновено се събират много хора.
Минчев продава дървении от всякакъв калибър – като почнеш от малки дървени лъжички и стигнеш до огромни кобилици, дървени съдове за биене на масло и други за мляко.
Питам го има ли пазар за тези неща.
Вчера направих около 500 лева оборот.
А миналия месец бях в Турция – направих 700 лева за час и половина.
Много собственици на механи, които са в старовремски стил, купуват от мен.
Даже днес дойде един човек и ми взе визитка – правел си къщата и следващият месец ще я обзавежда.
Иска да си купи от почти всичките ми изделия.
Именно от Минчо Минчев кметът Иван Тотев при откриването на Панаира на занаятите си купи дървен приборник с дървени съдчета за сол и чубрица и порцеланови шишета за оцет и олио със закачливи надписи на тях.
Един от шеговитите надписи на изделието, купено от градоначалника гласи: Ще цукна, та ако ще и да пукна.
При майстора все още е останал един приборник, на чиито шишета пише: Що е пияно – все е наша рода и Дръж се куме у дуваро.
Карат ми ги от Троян, разказва Минчев.
Той е направил най-голямата бъклица, която събира 187 литра и кандидатства с нея за Книгата на рекордите Гинес.
Бъклицата заедно с огромна лъжица, сътворена също от него, са поставени в центъра на родното му село Могилица като негов символ.
Лъжицата е дълга 4, 30 метра и побира 55 литра храна.
Издялках я за два предиобеда, разказва Минчев.
Единият ден докарах дървения труп, на следващия вече я бях издълбал.
Бившата кметица на Смолян Дора Янкова случайно видяла по-малка лъжица, сътворена от него и веднага го наела да направи такава за селото срещу 1000 лева.
Снимка на красящите центъра на Могилица лъжица и бъклица, облегнати на автентичен пън, докаран с кран от гората, е на първа страница на турско списание.
Минчев е първият човек в света, направил най-големия макет на Ноевия ковчег по поръчка на еврейската общност, духовната семинария и турския вестник Заман.
Ковчегът е с размери 120 на 140 на 90 см и дърводелецът го връчва на вицепрезидента Ангел Марин в резиденция Бояна.
Казва, че в момента експонатът се намира в Саудитска Арабия.
Минчев работи сам с един постоянен работник и друг, който наема почасово, когато има нужда.
Ако имам големи поръчки и синът ми помага, казва майсторът.
Никое от децата му не е наследило занаята му – синът му прави мебели и дърворезба, единият внук има животни и с тях транспортира материали до Горското, а другият внук го влече техниката и автомобилите.
Най-малкият внук учи в Горския техникум във Велинград.
Моята фамилия е от Унгария, прадядовците ми са дошли преди много години оттам заедно с големи стада овце.
Една част от тях с заселват във Видинско, а други минават Балкана и се установяват в Родопите.
Сред тях е имало и кожари, и дърводелци и майстори на съдове от глина, разказва майсторът.
Единственото, което липсва в живота на занаятчията е съпругата му – учителка, която погребва през 1999 г.
