„Много сте свестни, харесваме ви, но защо да гласуваме за вас, като нямате шанс?“
Този въпрос ме преследваше, скъпи приятели, в стотиците ми срещи от хора, които очевидно имаха общи виждания с нас.
Безумна логика, защото всъщност шанса е в техните гласове и мнения.
На върха на езика ми беше да попитам: Защо давате на просяка, след като не можете да нахраните всички гладни?
Защо записвате детето си в 8-ми клас, като не знаете дали ще завърши?
Дори, когато пускаш тото, отбелязваш любимите си цифри и се надяваш, че имаш шанс…
После си давам сметка, че те не са виновни и преглъщам въпросите за себе си.
Защото от сутрин до вечер платени реклами,социолози и политолози им казват кой има шанс и кой не.
За това се изсипват милиони.
Все едно да ти обясняват денонощно кои числа от тотото трябва да се паднат.
Не ги харесваш, но накрая ги попълваш.
Но готовите фишове ги държат олигарсите и шестицата се пада винаги на тях.
Толкова е ясно.
Съдбата на България не е тото и шансът е в нашите ръце.
И аз не го вярвах, когато останах сама и независима в Народното събрание.
Чудех се какво зависи от мен – един човек и то в опозиция.
После се оказа, че не е така.
С помощта на екипа ми работих здраво и внесох над 90 законопоректа и поправки в закони, и повече от 200 парламентарни питания.
Накрая на мандата се оказа, че има цяла парламентарна група, чието име ще спестя, която е била по-малко работоспособна и ефективна.
Щастлива съм, че имах шанс да помогна на много хора.
Е, кой можеше да изчисли този шанс?
Днес искам да дам шанс на много повече хора като мен да влязат в Парламента и да работят за промяна на живота към по-добро.
Не искам самодоволни, вечни и омазани в игри кукловоди да решават дали да им дадат разрешително, за да се занимават с политика.
Тази воля е само ваша, приятели мои.
Никой не може да ви я вземе.
Вярвайте на себе си.
Ползвайте собствената си съвест.
Иначе ще се загубим в гънките на времето и ще се окаже, че животът е минал, докато някой друг изчислява нашите шансове за щастие и успех.
Ваша,
Мария
