Обвинителният акт срещу Есад Янък /33/ от Асеновград, който се занимава с незаконна лихварска дейност, внася в съда Окръжна прокуратура.
Янък има чисто съдебно минало, основно образование и е женен.
Лихварството, с което той се занимава от началото на 2003 г., това е и единственият му доход.
Ако някой от закъсалите не му връща заемите, лихварят го кара да подпише запис на заповед.
През 2003 г. Емил Иванов от Асеновград взема 3000 лева безсрочен кредит с 10 на сто лихва от Янък.
Иванов обаче връща само лихвата от 300 лева на месец, докато по-късно същата година взема още 4000 лева със същата брадварска лихва. Освен това той попълва запис на заповед.
Така месечната му вноска към Янък се вдига до 700 лева месечно и това продължава 3 години – до 2006 г., като дотогава не е върнал нито лев от главницата по заема.
Тогава Иванов спира да плаща, но лихварят му заявява, че въпреки че до момента е платил 25 000 лева от лихвите, продължава да му дължи още 18 000 лева – 7 000 главница и 11 000 допълнителна наказателна лихва за просрочие.
През 2008 г. Иванов се разболява и казва на Янък, че не може да плаща лихва.
Лихварят милостиво иска само 18 000 лева без лихвите върху нея.
Понеже няма пари, през 2009 г. борчлията прехвърля на Янък собствения си Фолксваген Голф четворка, който оценяват на 12 000 лева.
До октомври 2012 г. пък Иванов изплаща на части и останалите 6000 лева на лихваря.
Така за заем от 7000 лева, Иванов връща на лихваря 36 200 лева.
Атанас Тодоров от Първмай, който внася коли и мотоциклети, познава лихваря от 90-те години на миналия век – двамата са израсли заедно и са приятели. През 2004 г. търси Янък за заем от 2 000 лева.
Лихварят обяснява, че когато дава кредити, иска по 5 на сто месечна лихва върху парите. Тодоров попълва и запис на заповед, като обещава да върне парите до 3-4 месеца.
Връща му 2300 лева с лихвата.
През 2009 г. Тодоров отново има нужда от заем и взема 5000 лева, като Янък го кара да подпишат договор за съвместна дейност. В него лихвата е замаскирана като печалба.
В края на 2009 г. Тодоров връща на Янък 6000 лева с лихвата.
През 2011 г. бизнесменът иска да купи имот, но не му стигат 5000 лева и пак взема от лихваря.
Връща му на вноски 3000 лева, но останалата част от главницата и лихвите Янък не успява да получи, защото най-сетне е закопчан за незаконната си лихварска дейност.
Атанас Василев от с. Долнослав научава от свои познати за Янък и през 2006 г. взема от него 500 лева, за които е заробен с обичайната 10 % месечна лихва. Така лихварят прибира 50 лева всеки месец до 2010 г. , когато Василев успява да събере пари и да си върне главницата. Така за заем от 500 лева, той плаща 2400 лева.
Сребър Руменов от с. Тополово взема 5000 лева от Янък през 2006 г. срещу режещата главата лихва от 10 на сто на месец. Двамата подписват и договор за съвместна дейност, в който лихвата се представя като печалба от несъществуващата дейност .
За 20 месеца Руменов връща 10 000 лева – само лихви без главницата.
Въпреки това борчлията взема на няколко транша още 6500 лева от лихваря пак с 10 на сто лихва.
Руменов почва всеки месец да киха по 650 лева на Янък и така в продължение на година и половина той дава на лихваря 11 700 лева.
През 2009 и 2010 г. доходите на Стефанов падат и той спира да плаща на Янък.
21 700 са парите, които Руменов връща на лихваря за 11 500 лева заем.
Богдан Узунов от Асеновград спешно се нуждае от пари, защото трябвало да плати обезщетение на мъж, на когото счупва челюстта.
Взема 5000 лева срещу 8 на сто лихва и подписва запис на заповед. Узунов почва да внася по 400 лева месечно.
През 2008 г. взема нов кредит от 6000 лева на няколко транша пак срещу 8% лихва. Започва да връща по 880 лева месечно – само лихва по двата си заема. Така до 2010 г. той пълни джоба на лихваря с 25 000 лева срещу кредит от 11 000 лева.
През 2010 г. доходите на Узунов намаляват и той казва на Янък, че повече не може да му плаща.
На 11-ти декември, 2010 г. той задължава борчлията да му подпише запис на заповед за остатъка от главницата – 11 000 лева. След като получава параф, лихварят иска Узунов да му даде парите до следващия ден. Човекът няма средства и не връща нито лев от 11-те бона. Тогава Янък с документа завежда изпълнително дело срещу него.
При разпитите Янък не се признава за виновен, като версията му е, че е имал търговски правоотношения с 4-ма от длъжниците си.
Янък е с мярка за неотклонение подписка, а Окръжният съд му налага възбрана върху недвижими имоти с определение от 12-ти февруари 2013 г.
