Част от най-изявените асеновградски графици представиха изложбата Графично, а поетите от ЛК „Орфей” и ЛК „Родолюбие” рецитираха стихове по време на откриването.
Експозицията представиха Димитър Ненкин и Михаил Заимов.
В нея участват 12 художника от Асеновград: Диян Георгиев, Димитър Ненкин, Аспарух Сърбов, Кирил Аврамов, Лили Волчева, Елена Волчева, Ламбрияна Форева, Михаил Заимов, Екатерина Димитрова, Ивелина Маричкова, Веселина Коцева, Николай Каракостов.
В графиката има много закодирана мисъл.
По-абстрактната графика е малко трудно разбираема, защото зрителя, когато застане пред нея, трябва да започне да мисли.
Не само да чувства, както би било, ако застане пред една живописна картина, но и да мисли-това сподели Михаил Заимов с присъстващите.
Димитър Ненкин каза, че според него това, което сближава графиката и поезията е, че те боравят с по-абстрактни форми и линии-неща, за които човек трябва да има подготовка.
Но човек, ако различи тези символи, искрено ще се просълзи.
Поздрав към художниците и присъстващите на откриването направиха двата литературни клуба към читалищата „Св. преп. П. Хилендарски-1997 г.” и „Родолюбие-1873 г.
Спомен
Атанас Христев /ЛК „Родолюбие”/
Във нощите с омраза се събуждах.
А дните ми се давеха във зло.
На себе си отдавна станах чужди,
без да знам кой съм и защо.
Заграбвах всичко дадено за други.
И с него хранех своята душа.
А тя крещеше в мене като луда
и молеше за малко доброта.
И уморен в лошо да живея,
попитах най-големия мъдрец:
“Кажи ми, старче, как да оцелея,
в едно събрала плячка и ловец?”
А старецът – слепец на тротоара,
поклати тъжно своята глава
и песен ми изпя за двата звяра,
които бродят в моята душа.
Единият-жесток и безпощаден,
в нощите налитал все на зло.
А другият, за обич вечно гладен,
душата ми събуждал за добро.
Не знам дали бе есен или лято,
но още помня древния му зов,
и още помня оня миг, когато
добрия звяр нахраних със любов.
