Днес се навършват 150 години от рождението на последния български възрожденец – Алеко Константинов.
Щастливеца е роден на щастливото число 13.
Бай Ганьо е творбата, върху която е разсъждавано най-философски в българското литературознание.
Ето няколко глоси върху Алеко и Бай Ганьо, публикувани в сп. Море: Бургас, 2012, кн. 1.
***
Бай Ганьо е чистият продукт на българското Възраждане.
Точно тогава българинът погребва светците и измисля героите.
Святостта на смирението се сменя с патоса на възторга, светлината на озарението – с огъня на страстите.
Българинът има Възраждане, но няма Просвещение.
Българското Просвещение започва и свършва с един Рибен буквар.
***
Български писател да се нарече Щастливеца, е най-голямата самоирония, до която, който и да е писател, изобщо някога е стигал.
***
Алеко е нашият комплекс на другоселци.
Българинът е другоселец дори в собствената си къща.
***
Бай Ганьо е най-близката до българина книга. Това я прави най-чужда на другите народи.
***
Четиримата български евангелисти са Софроний (Житие), Каравелов (Българи от старо време), Вазов (Чичовци) и Алеко (Бай Ганьо). Българското Петокнижие пък са Записките на Захарий Стоянов. Това са и книгите, без които българинът не може да бъде разбран.
***
Зорба гъркът е гръцкият Бай Ганьо, но Казандзакис не е гръцкият Алеко.
Зорба е огрян от слънце простак, Бай Ганьо е слънчасал простак. Казандзакис обаче не излъчва нищо светло за разлика от Алеко.
