Именитият български художник Любен Диманов ще представи своя самостоятелна изложба в галерия Жорж Папазов.
Експозицията се открива на 17 януари от 18.00 ч. в Легис център на бул. Шести септември 152 и ще продължи до 17 февруари 2013.
В изложбата ще бъдат показани различните техники на маестро Диманов – от колажи и акварели на женски тела, през рисунки и графики до наситените с цвят живописни платна.
„Бягащ кон”, „Буен кон”, „Коне” са някои от цикъла „Коне” – акварел и графика. „Торс”, „Седнала”, „Гръб” са колажи на женски тела. Маслените платна са на тема „Пролет”, „Жена”, „Танцьорки”, „Укротяване”.
Галерия Жорж Папазов работи с Любен Диманов от 2005 година, когато започва подготовка за негова изложба, представена в Държавен архив, Пловдив през 2006 година.
Ретроспективна изложба с над 50 творби на художника беше показана първо пред софийската публика в арт център Форум, а непосредствено след това и пред пловдивчани в галерия Жорж Папазов.
В Дома на художниците, Пловдив през 2011 г. многообразното творчество на маестрото отново събра ценителите на неговото изкуство.
Тази е петата поредна изложба на маестрото с галерия Жорж Папазо”.
Любен Петров Диманов завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов през 1959 г.
Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов — Слона.
Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката.
Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.
Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксенбург, Копенхаген, Виена и други.
През 1974–1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети” на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард”. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада”.Сред тях са „Алкохоли” он Гийом Аполинер, „Божествена комедия” от Данте Алигиери, „Мисли за самия мен” от Овидий, „Митология” от Стефан Маларме, „Цветя на злото” от Шарл Бодлер и др.
Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които:
• 1960 — сребърен медал за графика на Първата младежка изложба,
• 1964 — награда на СБХ за рисунки и серия графики.
• 1965 — награда за графична техника на СБХ,
• 1966, 1967, 1969, 1971 — награди за графика и илюстрация на общи художествени изложби,
• 1974 — втора награда за илюстрация на международната изложба на книгата в Москва,
• 1986 — награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж.
• 1989 — награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил.
Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина” във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие, и други.
