На 5 август 2011 година се навършва една година без приятеля, журналиста и човека Николай Стоянов.
Преди няколко дни Николай Стоянов щеше да навърши 45 години. Издайническият Фейсбук напомни на стотиците му приятели за тази дата.
И на стената му се появиха мислите им за него.
Нямаше пожелания за щастливи мигове.
През последните месеци той пропусна няколко такива.
Нямаше наздравици за дълъг живот.
Той ще остане завинаги на 44.
На стената му имаше много тъга… „Почивай в мир“ и „Липсваш ни“ – това пишеше там.
А утре ще отбележим първата година без Николай.
Както самият той се шегуваше, не успя да изкара и едно полувреме.
Приятели и роднини ще се съберат в 8.30 часа в храм „Св. Георги“, за да почетат паметта му, да си спомнят за един от най-забележителните хора на Първомай.
Защото вече няма да се съберем заедно, за да гледаме футбол.
Отецът ще пее в негова памет, защото Кольо вече няма да пее на купоните ни.
Ние пак ще пишем за него във Фейсбук и скайп, но няма да прочетем нищо ново, написано от него.
Ние само ще си спомним за човека, за приятеля, за големия – Николай Стоянов.
От приятелите му
Николай беше роден, учи и живя в Първомай. но се чувстваше борисовградчанин. Хората от Пловдив и от цяла България го познаваха като журналист –„ Меридиан мач“,“ Стандарт“,“ Труд“, „7 дни спорт“- едни от най-големите национални вестници публикуваха материалите му. Имаше прекрасно семейство. Сега децата и съпругата му имат спомена за него.
В църквата Свети Четиридесет мъченици(Велико Търново) се съхранява Омуртаговата колона, на която е изписана известната негова мисъл:
“Човек и добре да живее — умира и друг се ражда, и нека роденият след него, като гледа тези (писмена), си спомни този, който ги е направил.
