Подходът ЛИДЕР създава финансови възможности и дава власт на местните общности да развиват своите селски райони, паралелно и конкурентно на местната изпълнителна власт, но в България той е изопачен и приобретен от кметове и общинска администрация чрез подмяна на партньорите в публично-частното партньорство.
Това сочат данни от проучване, осъществено от граждански сдружения, работещи в мрежа, и предоставено на Коалиция за устойчиво развитие. Подходът ЛИДЕР в Програма за развитие на селските райони се основава на партньорство между различните заинтересовани страни на териториално ниво.
Основен оператор са местни инициативни групи (МИГ), които се формират от представители на гражданския и частния сектор, с миноритарно присъствие на местната изпълнителлна власт.
Те разработват местни стратегии за развитие на селските райони и кандидатстват за финансиране на тези стратегии със средства на европейските данъкоплатци чрез ПРСР и акомулират цялата енергия на региона, като участниците взаимно се контролират при планирането и разходването на средства за интеграция и развитие.
В проучването на гражданско сдружение „Заедно” с председател Маргарита Топалова, се сочат примери за отказ на общините да се включат в МИГ-ове, инициирани от местни фирми и граждански фондации, и за създаването на подставени контролирани МИГ-ове с фирми и сдружения на кметове и общински съветници, имитиращи публично-частно партньорство, с цел средствата, предоставяни от Подхода ЛИДЕР, да бъдат насочени отново към хора от местната изпълнителна власт. Съветите за тази тънка манипулация със средствата на европейските данъкоплатци са дошли от експерти по МИГ в Дирекция „Развитие на селските райони” към МЗХ, които в последствие узаконяват безобразията във финансирането на местните центрове по планиране и очакват те да се превърнат в местни разплащателни агенции за одобрение и мониторинг върху проекти с много по-голям финансов ресурс. В едни от селските общини учредителното събрание не е на граждани от населеното място, а изцяло на служители от общинската администрация. В други е пренебрегната забраната МИГ да се оглавява от кметската управа. В трети са преписани буквално стратегиите на съседите и са усвоени по 100 хил. евро за изграждане на капацитет. Някой заседания на работните групи на МИГ-ове се провеждат на партиен признак, като не са допускани и са гонени всички, които не са от управляващата общината политическа сила. Според председателя на Асоциацията на българските села г-н Борислав Борисов „ проблемът при настоящите МИГ е, че те не са регистрирани от реално активните хора в селата, а фиктивно от кметове на общини, тъй като една МИГ е легитимна само тогава, когато кметът на общината сложи подписа си.
В 90% от случаите тези местни инициативни групи са направени от кметове на общини, съвместно с приближени до тях фондации и организации с фиктивна дейност, за да усвояват пари от ЕС.
Това са поредните кухи проекти, които не достигат до селата и хората там по никакъв начин няма да усетят тези пари. На практика селата не могат да се възползват нито от подхода ЛИДЕР, нито от икономическите мерки на Програмата за развитие на селските райони, по които преди месеци бяха подписани нелепи проекти за озеленяване на общински паркове и т.н., вместо тези средства да бъдат отпуснати за инфраструктура, интернет и подобряване на живота в селата”.
Близо три години след старта на Програмата за развитие на селските райони, реален и видим резултат от нея в българските села все още няма, завършва проучването, предоставено от гражданско сдружение „Заедно” на Коалиция за устойчиво развитие и посочва като основни проблеми за провала:
-Доминиране на публичната власт и подмяна на автентичните активни граждани и техните организации с удобни такива с фиктивна дейност
-Липса на реално и равноправно партньорство между публична власт, неправителствени организации и бизнес
-Одобрение на проекти , които няма да подобрят качеството на живот в селските райони, а са насочени единствено за усвояване на европейски средства
-Tежки , тромави процедури при кандидатстване, липса на обратна връзка с бенифициенти, неспазване на срокове от управляващите програмата.
Сдруженията и фондациите от неправителствения сектор предлагат на правителството и парламента на Р България:
– Нов преглед и корекция на подхода и процедурите по кандидатстване по всички европейски програми
– Контрол и отговорност върху изразходваните средства от публичната власт в качеството и на бенефициент
– Мониторинг от НПО при изпълнението на проекти от общини, областни управи и централна власт.
