Бизнесменът Румен Рончев става заложник на слабата ни държава
Ваньо Танов знаел за казуса, но вдигнал ръце, превозвачът съди България в Страсбург
В добре организирана схема за измами от страна на румънски митничари попадна пловдивската фирма „ИВИ ТРАНС” ЕООД с управител Румен Рончев.
Компанията е с предмет на дейност международен транспорт.
Измамата, в която попада превозвачът, е прилагана отдавна по различни митници, но в Румъния е стартирала през 2008 година.
Тогава от Турция за северната ни съседка тръгват 6 камиона на пловдивската фирма. Задачата е на Митница „Констанца” да бъде доставен текстил.
Камионите пристигат, документите се оформят и се връщат при Рончев като доказателство, че стоката е доставена по предназначение.
Половин година по-късно обаче се оказва, че българинът дължи мито и ДДС в размер на 200 000 лева.
На шестимата шофьори са съставени актове за отклонение на превоза.
Те са с общ размер 1 200 000 лева.
Въз основа на наказателни постновление Рончев е осъден от Върховния административен съд да плати дължимото.
Сметките на фирмата са запорирани като превантивна мярка по обезпечение за бъдещи искове по нареждане на шефа на Митница Бургас Валери Стефанов.
Тук нашата страна се намесва, защото пътят на камионите, който тръгва от Турция, минава през Митнически пункт Лесово – Митница Бургас.
В Лесово се извършва транзитната операция.
Оттам и нашата страна предявява искове към пловдивската фирма.
След дълго ходене по мъките Рончев установява, че румънски митничар и получателят на стоката са в корупционна комбина.
За да плати по-евтино мито и ДДС на страната си, получателят с помощта на митничаря сменя шифъра на пратката, като декларира, че е получил много по-евтина от реалната. Така той плаща доста по-евтини налози на Румъния, а остатъка дели с митничаря.
За България нарушение има, но вместо да насочи исковете за вземания към Румъния, държавата, освен че не обгрижва нашата фирма, търси пари от нея, без доказана вина и на базата на съмнения.
Защо една компания, която е редовен данъкоплатец може да фалира?
– Г-н Рончев, обяснете ни вашият пробем и ни разкажете какво всъщност се случва?
– През 2008 година осъществихме няколко транспорта от Турция за Румъния. Изпратихме 6 камиона да превозят стоката – текстил.
Стоката беше доставена от турската фабрика „Мода Реформ” на румънската „Фламинго Импекс” СЛР.
Тъй като България е граница на ЕС, транзитната операция беше задействана на Митнически пункт Лесово, който е подразделение на Митница Бургас.
В получаваща митница в Румъния получателят на стоката заедно с нашия шофьор декларират стоката, митничарят оформя всички документи, връща тир-карнетите – това е гаранцията, че стоката е влязла в получаваща митница.
След това карнетът се приключва и документите се връщат в България.
Тоест това означава, че „ИВИ ТРАНС” е свършила задачата си и е изпълнила договореното.
При мен са всички документи, които показват това.
След половин година обаче получавам от Митнически пункт Лесово решение, че трябва да заплатя ДДС и мито на фирмата-получател.
В решението пише, че има съмнение за фалшиво положени заверки от румънска страна.
Подписът и печатът върху воалето изглеждали неистински и фалшиви.
– Тогава защо Митниченски пункт Лесово иска от вас да заплатите митото и ДДС-то, след като първо има съмнение за фалшиви печати от Румъния и, второ, по закон чуждестранната фирма дължи налозите на своята страна?
– Да, по закон е така, ДДС-то и митото трябва да се плати от фирмата-получател.
Но явно там има някаква игра, а ние сме най-уязвими като превозвачи.
Митнически пункт Лесово е по-лесно да дърпа българската фирма, вместо, както е правлно, да предяви искове към румънска страна.
Ние щяхме да сме виновни, ако по пътя бяхме отклонили стоката и не я бяхме доставили по предназначение.
Смятам, че в Румъния се въртят далавери в митниците.
Митничарят и получателят на стоката влизат в комбина, обмитяват по-евтина стока и така получателят плаща на държавата по-малко ДДС и мито.
Остатъкът делят помежду си с митничаря.
– Какво в случая трябва да заплати Вашата фирма?
– Митнически пункт Лесово иска да вземе от нас ДДС и мито в размер на 200 000 лева. Общо наложените глоби на шестимата шофьори са в размер на 1 200 000 лева.
Ние сме осъдени от Върховен административен съд заради издадени от Лесово наказателни постановления.
Осъдени сме обаче въз основата на съмнения, без доказателства за вина.
Лесово, пак повтарям, трябва да търси парите от Румъния, не от нас.
Обжалваме.
Три от актовете на шофьорите вече паднаха в съда, другите са в съдебна фаза.
По време на среща с началника на Митнически пункт Лесово Димитър Колев и на шефа на Бургаскта митница Валери Стефанов ми беше обещано, че ще оттеглят исковете си и ще ги насочат към румънска страна.
Нищо такова вече трета годна не се случва.
Чувствам се излъган, никой не полага усилия да разреши проблемите ми, държавата не ме обгрижва, няма нищо, че давам работа на 20 души и, че съм редовен данъкоплатец.
Много голяма помощ получихме от посланика ни в Румъния – господин Денев.
Той потърси многократно фирмата-получател – „Фламинго Импекс”.
Тя е действаща, с магазини в тяхната страна.
Когато обаче разбра защо го търси посланикът, собственикът се покри.
Така три години вече ходя по мъките, сметките ми са запорирани, аз не мога да работя нормално.
Печалбата, която изкарвам, отива по адвокати и дела.
Сметките ми са запорирани по нареждане на директора на Бургаската митница Валери Стефанов, като предварително обезщетение на бъдещ иск.
Опитите ни да се срещнем с премиера Бойко Борисов останаха безрезултатни.
От секретариата му ни отговориха, че не се срещал с представители на фирми.
Същото се получи и с изпълнителния директор на Агенция Митници генерал Ваньо Танов.
Той пък постоянно е в командировка.
Знаем, че Танов е запознат с проблема ни.
Разполагаме с писма, в които той цитира номерата на карнетите и прави запитване до румънскте си колеги какво с случва с нашата фирма.
Въпреки всичкото ни тичане и опити да разрешим проблема, до днес сме сами.
Никой не ни подава ръка, а ние излизаме без вина виновни.
Нашата държава не се грижи за нас.
Затова аз ще съдя България в Страсбург.
Освен това ще заведа дело срещу Върховния административен път, който ме осъди на базата на съмнения.
Защото моята фирма не е единствената, която е измамена по този престъпен начин.
Има и други колеги.
Подобна схема се прилага и в Словакия.
Красимира Гешева
да ги съди на тия педали митничарите и скапаната ни държава