Два пъти се намира главата на Кръстителя на хълма Илион
Според библейския разказ, на този ден – 6 януари, при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Иисус.
Свети Йоан Предтеча потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.
Когато видял Иисус, Йоан веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него.
Но Иисус влязъл във водите на река Йордан и тогава се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ.
Чул се глас, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
Самият Йоан Кръстител е обезглавен от цар Ирод.
По-късно – по времето на Константин Велики във Визатия, V в. – двама монаси откриват главата на Кръстителя.
Далеч преди това обаче, преданието разказва, че един от последователите на Иисус – Инокентий, откупува хълма Илион, където е погребана главата, за да строи църква.
При изкопните работи е открита главата, която се пази като реликва.
Преди смъртта си Инокентий пак заравя главата, за да я спаси от поругание, виждайки че наоколо властват езичници.
Така в Християнството се говори за I и II намиране главата на Св. Йоан Кръстител.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие просвещава, като показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица.
Всеки чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Има свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение.
Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила.
Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата.
Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет.
Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.
Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни.
Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.
Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена.
Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой.
Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г.
На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
