Православната църква почита паметта на Света великомъченица Екатерина. Екатерина е от знатен род – дъщеря на управителя на Александрия.
Много младежи от богати семейства искали ръката на красивата и образована девойка.
Майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпратила при отшелник, който я посвещава във вярата.
Според преданието младата Екатерина дори се срещнала с император Максимиан и се опитала да го убеди, че не бива да преследва християните.
Тя успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството.
За твърдата си вяра Екатерина е хвърлена в затвора, където въвежда в християнството всички, които я посещават.
Осъдена е на смърт чрез разпъване на колело, но то се разпада, когато Екатерина го докосва, затова я обезглавяват през 305 година.
Така тя загива за вярата си едва на 18 години.
В традиционната българска народна култура денят се почита най-вече в Южна България.
В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.
В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед.
Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окачва на вратата или се хвърля на покрива “за Баба Шарка”.
В Родопите светицата се почита против тежки болести и висока температура.
Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
На 24 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Екатерина (означава – вечно чиста), Катерина, Катя, Тинка и Тина.
