Професор Пантев, 6-ти септември е – празникът на Съединението. Успяхме ли, от гледна точка на историята, да се съединим като народ?
Съединението има няколко измерения.
Териториалното съединение често пъти не означава духовно или манталитетно, или социално-политическо.
Така че както повечето общи термини, употребявани в съвременни дни в партийната и обществена лексика, както и в историографските изследвания, има различни съединения.
В това отношение можем да кажем, че след като се обединихме около 6-ти септември като празник, който ознаменува първата фактически външнополитическа акция на България, визираща и териториални измерения, то, предполага се и съединението на българския дух е символният акт. Да, отговорът ми е положителен – съединихме се.
– От съвременна гледна точка, как оценявате процеса на Съединението?
– Съединението е благородно българско вътрешно усилие. То не можеше да бъде осъществено без определени външнополитически обстоятелства и без външнополитическо съучастие.
Значи тук паралелът е много прост – в началото на Съединението всички го отхвърляха като евентуална външна подкрепа. Но самото му осъществяване, начинът, по който става, предизвика респект в европейските политически и дипломатически среди. Те разбраха всъщност, че тук не става дума за изкуствен преврат, инспириран отвън.
Става дума за един израз на волята на българите да живеят в единна държава, и в същото време, да бъдат част от просветена и цивилизована Европа. И в това отношение съединистките дейци използват лексиката на тогавашната европейска политическа фразеология.
Подобно на Ботев, който, преди да целуне козлодуйския бряг, се обърна към просветена Европа чрез осведомителните агенции, така и съединистките дейци увериха европейското обществено мнение, че това не е авантюристична акция, че те поддържат своите ангажименти към Европа и света.
Именно поради това местното турско население, което така или иначе, е засегнато от акта на Съединението, не протестира. То не отиде на съпротива, не отиде на стълкновения и конфликт, и в това отношение можем да стигнем до извода – ето как политиката не решава проблема, а предотвратява проблема.
– Българите днес, знаят ли достатъчно за Съединението?
– Мисля, че не знаят, особено по-младите. Но в стремежа си професионалните патриоти да се изтъкнат, да бъдат забелязани, да бъдат признати като откриватели на непознати чудеса и чутовни подвизи, често пъти преувеличават неговите достойнства и поради това, ние не можем да разберем докъде стига реалното величие на българската история, и откъде започва една бутафорна и комична измишльотина, която до голяма степен преднамерено или не обезценява истинските чудеса в нашето културно-политическо развитие.
– Имаше дискусия в научните среди – 6-ти септември или 3 март да е националният ни празник. Какво е вашето мнение?
– Отговорът е лаконичен – ако нямаше 3-ти март, нямаше да има какво да се съединява.
– Влязохме в едно ново съединение, но този път в Европейския съюз. Готови ли бяхме за тази кардинална крачка в един по-глобален план?
– Не мога да правя пълен паралел между Съединението и влизането ни в ЕС. Присъединяването ни към Евросъюза е съюзническа комбинация, която запазва хетерогенните компоненти на една коалиция, което в никакъв случай не означава и духовно съединение.
Докато Съединението, което маркираме и ще празнуваме, означава преди всичко съединение на един народ в една държавна институция.
– С какво манталитетът ни е по-различен от другите страни -членки на Европейския съюз?
С манията да обясняваме всичките си нещастия с външни фактори, със стремежа да раболепничим често пъти без това да е предизвикано или искано, с идеята, че хем сме били толкова велики в миналото, хем днес не можем без чужда помощ, със стремлението си да покажем, че сме хем особени, хем висококачествени, хем с величаво минало, хем непрекъснато самосъжаляващи се.
Това, мисля, го няма в никой народ, не само в Евросъюза, но и в Европа изобщо.
Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. Завършил е история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1961 г. Преподавател в шест висши учебни заведения – СУ “Климент Охридски”, ПУ “Паисий Хилендарски”, Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград, Великотърновския университет “Св. Кирил и Методи”, ВИИ “Карл Маркс”, Национална художествена академия.
Водил е лекции и в два американски университета – Университета в Мадисън, Уисконсин, и Университета в Охайо, Кълъмбъс. Специализирал е в Лондон, Великобритания. Фулбрайтов стипендиант. Народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание от левицата.
