За конфликта край Газа

Трябва да признаем, че да потстъпи по друг начин в дадената ситуация Исраел  (Исраел на иврит произлиза от яшар Ел – направо към Б-г, бел на бълг. прев.) просто не можеше: да отстъпи на наглия и воинствен напор на участниците във флотилията – това би означавало път за безкрайна върволица от нови и нови „миротворни флотилии“ с „хуманитарен товар“, който не се контролира и не преминава през исраелските служби за сигурност.

Трябва да отбележим, обаче, че и стратегически Исраел във вчерашното сражение в психологичната война загуби. Още преди сражението да е започнало. Няма как да победиш във война, мислейки само как по-бързо и с по-голям комфорт да капитулираш и при какви условия би било най-изгодно да се направи това.

Исраел, в сегашното си политическо състояние, уви изначално е обречен на загуба и в бъдещите сражения на психологичната и пропагантна война с враговете, тъй като отдавна и упорито мисли по формулата: „какво още може да дадем, за да…“ (по-нататък можем да поставим избора: настъпи дългоочаквания мир, започнаха да ни уважават и обичат по света, най-после ни оставиха в покой и т.н.).

Исраел, който е безкрайно далеч от това, да започне да говори с целия свят по принципните теми, без извъртания и дребни търговски уловки и опити за замълчаване по главното – за главното безусловно суверенно право на народа на Исраел върху Земята на Исраел, като основа на „мирното урегулиране на региона“ – ще бъде обречен на нови и нови поражения в пропагандната и психологична война.

Войни, в които знамето на „принципната позиция“ е паднало от ръцете на Исраел (а възможно е никога да не е било там), е вдигнато от нашите врагове и сега те вървят на бой под негова защита.