Меглена Атанасова
Срам и позор за митрополията, която ни взе ангела и ни прати дявол», възмущават се пред пловдив-онлайн жителите на Садово.
Масовото недоволство на хората датира от началото на март тази година, когато дългогодишният садовски свещеник поп Мирослав бил отстранен и изпратен в друга епархия.
На мястото му спуснали никому неизвестния поп Красимир от село Караджово, а дни по-късно мъките започнали.
«За броени месеци тоя уж Божи човек успя да съсипе граденото от поп Мирослав за 15 години. Човекът бе истински светец. Той инициира ремонта на църквата, привлече дарители, облагороди двора, засади цветя. Лично се е катерил да оправя покрива. Откакто поп Красимир се намърда на мястото му, всичко рухна», разказва Йорданка Панайотова, посочвайки обраслия с бурени двор и разхвърляните по него боклуци.
Поп Красимир имал свое собствено виждане за честването на празниците и изнасянето на литургиите.
Считал за необходимо да отваря църквата единствено в сряда и събота, а върхът на нововъведенията била липсата му на Томина неделя и Гергьовден.
«Подобно нещо и болен мозък не би могъл да си представи. На Гергьовден църквата да не отвори, щото попът духнал нейде. Да не ни се мярка пред очите вече! Искаме си нашия поп и ще вървим по петите му дори накрай света», кълне се Васил Иванов.
Протестиращите са категорични, че поп Красимир стои зад отстраняването на отец Мирослав, подавайки изфабрикуван сигнал за корупция.
«За ремонта на църквата бяха отпуснати средства от републиканския бюджет. В началото на годината обвиниха поп Мирослав, че е присвоил няколко хиляди лева от предвидените за покрива и оградата на храма. Пълна измислица», категорични са хората.
След подаването на сигнала, случаят е поет от Окръжна прокуратура в Пловдив, която впоследствие прехвърля разследването на Районна прокуратура в Асеновград.
Към този момент реални доказателства срещу поп Мирослав не са открити.
1700 жители на Садово събрали подписка, адресирана до пловдивския митрополит Николай, с настояване за връщането на дългогодишния им свещеник.
Резултат обаче няма.
Отец Мирослав е прехвърлен на служба в селата Кочово и Моминско, а садовци ежедневно вървят по петите му.
«Никой вече не ходи в нашата църква. На Великден в двора й се мяркаха едва 2-3 души, а всички останали бяхме в църквата в Кочово при поп Мирослав. Така ще е и занапред. Ако трябва ще възстанем, ще спим на палатки пред храма, но ще извоюваме завръщането на ангела си», категорични са садовци.
