Айде, пиши тука едно “Х…Й” и да си ходим!

Преди предрагият читател да се възмути шумно с едно “Тоа йъ ибахти циника”, бързам да споделя, че така завършва един виц, който близък приятел ми разказа наскоро в опит да обобщи задълбочен разговор, свързан със съпоставимостта на нашенския манталитет с околната /културно околна, имам предвид/ среда.

Та: Двама нашенци, очевидно надмогнали масрафа си, решили да се вкултурят. Демек – да поизръшкат малко свят, да се изсекнат в чужбина, та света да ги види… Па и те да го видят – аджеба “ко толку йъ навънкъ?”

Отишли в Египет, в Долината на царете, и се халдърнали в Хеопсовата пирамида.

Ама /този, който е бил, нека да потвърди/ понеже проходът до гробната камера бил тесен и горещ, двамината нашенци изпаднали в телесно неразположение и, може би, културен шок. Вървели, вървели и по едно вторият казал на вървящия пред него:

–  Стигнахме ли, бе?

Първият отговорил:

–  Тц.

А вторият:

– Ай, пиши тука едно “Х…Й” и да си ходим.

Отношението ни към културата и културно-историческото наследство е тема, за която просто не ми се говори, защото ставам неспокоен, да речем. Известно е всекиму, че местата на културно-историческото наследство у нас са места, на които можеш да напишеш “Х…Й”, примерно.

Или място, което с кеф превръщаме в кенеф, пак примерно. Всеки уважаващ себе си нашенски человек поне веднъж седмично чувства себе си дълбоко обязан да се изсекне до паметник на културата и да пребърше пръсти върху градеж от единайсети век, примерно. По този начин /тук съм почти сериозен/ мисля, че ние ритуализираме интимната близост с културно-историческото ни наследство. Обладаваме го някак по свой начин и го чувстваме свое. Но бях казал, че не ми се говори за това.

Но, когато стане въпрос за хора, които въпреки всички ни се държат нормално, не трябва да се мълчи. Давам си сметка, драги читателю, че нормалните хора съвсем не са толкова интересни. Чак са противни на моменти. Друго е, когато в града кънти аларма и всички слушаме, чакащи да чуем словеса на уморен от человеческата глупост пророк. Интересно е. Или пък когато засмърди на говедария от Хайван пазара и от местната власт /оп, изпуснах се, нали и аз съм там/. Apropos, Хайван пазарът смърди много и на друго, но за тази смрад трябва специализирал в наказателното право нос.

Та, на 2.05. група студенти от Пловдивския университет, обединени в “Студентски историко-археологически клуб “Проф. Велизар Велков” дойдоха в Асеновград, за да натрият носа на един от най-компрометираните чернокапци в БПЦ – игуменът Борис – на местната общност, която чувства паметниците на културата свои по гореописания начин, и на местната власт, която се мъчи да измисли начин да превърне туризма в печеливша дейност чрез икономизиране на паметниците на културата. Този клуб е създаден през 1997 г. и за разлика от много “политически субекти” и политически обекти /разбирай: кметове, кметчета, съветници, партийки, групички/ функционира пълноценно и до днес. Освен научната дейност, която развиват, доброволно участват в спасителни разкопки, почистване на паметници на културата и прочие други безинтересни за нормалния еснафин мероприятия, които в тяхната ценностна система отекват не по гореописания начин. Така и сега, за няколко часа, почистиха ксенодохията /странноприемницата/ при Метоха, която се бе превърнала в нещо като обрасла септична яма. Пиха после по една бира и си тръгнаха. Защото могат да си го позволят – да идат нейде, да свършат работа, да се поздравят и да си тръгнат преди някой ерзац на политическото да се присламчи усмихнато. Някой да разбра, че такива хора дойдоха в Асеновград? А, да, разбраха съседите. Въодушевени от младите, дадоха допълнително инструменти. Ама не отидоха да помогнат.

Пък студентите чистиха техните /разбирай – нашите/ ла…на. Разбира се, тези хора между 20-25 години не са интересни. Може би, защото не става въпрос за интимно-парични взаимоотношения, в които са въвлечени познати в Асеново сурати, примерно. Та, моля за следното: понеже на Гергьовден на Метоха се дава курбан и ще има мазно, донанми, веселие, моля, православните ‘ристиенье, прочели това, които са решили да ходят, преди да издуят бузи с обредна манджа и да изпаднат в пищепроводен екстаз, убедени, че по този начин става единението с Него, да турят по един широк кръст връз тялото си и да прохортуват наум /че иначе е срамно да се глаголи на глас подобно нещо/: слава тебе, Господи, че има и такива хора да ни подкстрюват и ринат срамотиите, че иначе, га дойдем да Ти ся представим, няма да ни познайш. Че сме обрасли от безсъвест. Моля.

Същия този 2.05. други едни младежи чистиха нарисуван със спрей Х…Й върху паметника на Братската могила, до Палеонтологичния музей. “Еееееее, ни съ сдържа чирвената му гъдюха, тц-тц-тц-тц-тц…” ли чувам? Няма значение.

Та, този паметник беше доволно осквернен.

Освен Х…Я и друг вид еротичен ART, около и на него имаше лайна, шлюпки от семки и фасове /половината с червило, между впрочем/. Освен върху вулгаризацията на това пространство, да обърна внимание, че то е и в непосредствена близост до цитирания музей – и той потенциален магнит за туристи, пардон – кинти. Спомням си, че на последния Велик съвет по туризъм господин Ковачев, като слушаше кмета и хранените му хора колко много ще направят за туризма и Асеновград, не издържа: “Абе, вие едни 2000 лева не давате, дето ви ги искам от 2 години за витрини, та ще ми обяснявате.” “Другарю учител, моля ви се” – цинично го успокои кметът и настоя едни 40 000 лева да се изпарят от общинския бюджет в посока Иван-Тотевия PR.

Та, мисля си, че, когато след година и малко свърши този мандат, някой, на излизане от Общината, ще има основание да каже на някой от малко останалите пуйчещи се около него пудели: “Ай, пиши тука едно “Х…Й” и да си ходим!”

П.П. Студентите от СИАК благодарят единствено на г-жа Снежана Стойчева – експерт “Екология и комунална дейност” – за оказаното съдействие при осигуряването на инструменти.