Днес е последният ден от Страстната Седмица. Това е денят на оплакването и погребението на Исус Христос. Църквата нарича този ден най-благословения седми ден, в който Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, а същевременно спасява света. Велика събота се нарича още душна. Тогава се ходи на гробища, където се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Евангелието разказва, че на този ден, по обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели тялото Господне от кръста, обвили го в платно с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина. Гробът бил запечатан, а пред него била поставена стража. Велика събота е денят, в който Исус Христос слиза в ада.
Той освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в царството небесно. По този повод в православните църкви сутринта се отслужиха Василиеви литургии, в които се възпомена исусовото погребение. По традиция на този ден се раздават и цветя на миряните.
За разлика от Православната, в Католическата църква през деня на Велика Събота няма служба. Още от Разпети петък, когато също не се прави меса, олтарът е със свалени одежди, а Светото причастие е преместено в страничен олтар, като знак на страдащия Спасител. В католическите храмове, пред олатара, е поставена статуя, която символизира положеното в гроба тяло Господне.
Ако при православните литургията за Възкресение Христово е през нощта, то при католиците тя се отлужва няколко часа по-рано. Богослужението се нарича още пасхално бдение, на което свещениците осветяват огъня и пасхалната свещ, символизираща Исус Христос. По време на вечерната литургия вярвящите подновяват и кръщелните си обети.
