Има ли пилот в самолета?

Ако някои имаха малки съмнения и очаквания преди поредните манипулирани парламентарни избори от миналото лято, то към днешна дата събитията в държавата окончателно потвърдиха очакванията за бърз срив на икономическата политика на управлението… особено в условията на тотална безработица, свиване на пазар, потребление и бързо сриване на реалния сектор и бюджет.

Българската икономика (доколкото остана такава) е пред огромна стопанска пропаст, като “влакът” на който пътуваме към нея, по–скоро вече “лети” благодарение на пълната неадекватност и неподготвеност на управляващият икономически екип.

Кое дава повод за тези крайни изводи?

1. Данните изнесени от КНСБ, НСИ и ГУ “Митници” за последните два-три месеца показват мълниеносно нарастване на бюджетния дефицит, свиване на производството и потреблението, намаляване на доходите, тотален фискален пробив и стряскаща тенденция за бърз фалит на реалния сектор.

2. Очевидна липса на защитни механизми, като например бюджетни буфери, кредитиране и финансиране, планиране и най-вече експортна стратегия от страна на управлението.

3. Високомерие, неподготвеност и некомпетентност на правителствения екип обезпечена с липса на административен капацитет и на комуникативност.

4. Пълно медийно и информационно затъмнение относно икономическата ситуация и очаквания ефект.

5. Непрозрачно управление на държавния дълг и държавно–регулираните цени на вода ел. и топло енергия.В тези условия дневния ред на България се диктува единствено с новини от съдебна система, полиция и прокуратура, както и с евтини зрелища от междуинституционални “войни” с цел отвличане вниманието от икономическия провал.

Както още в древен Рим са установили хлябът и зрелищата са основните инструменти на слабата административна власт, още повече, че в нашата ситуация дори хлябът на масите е застрашен (ако въобще го има) и най-вече липсата на идея и понятие от елементарни баланси в икономическата, здравна и социална система на държавата. Налице е тотална липса на пазари, износ и българско прозводство, а вместо това управлението се занимава с лични и корпоративни задачи, политически и институционални битки и атаки срещу съдебната система.

Това зрелище е интересно през първите три-четири месеца от мандата, но оттогава минаха още пет и тези “упражнения” омръзват , а избирателя започва да се пита къде се изпариха гръмките предизборни обещания за доходи, осигуряване, здравеопазване и по конкретно – 5% “по- ниски осигуровки, по–високи възнаграждения за полицаите, по-ниски данъци и такси, повече пари за здравеопазването, яснота по големите инвестиционни проекти в това число значители външни инвестиции”.

Нищо от тези предизборни ангажименти не е изпълнено и по-лошото е, че тенденцията е в абсолютно противоположна посока.

На този “терен” се появяват близките до властта икономисти за да презастраховат провала, като препоръчват кърпене на зейналата бюджетна ”яма” с приватизационни практики от периода 1998-2005 година и орязване на заплати, пенсии в държания и публичния сектор, солидарно с “обесването” на частния бизнес – едър, среден и малък.

“Този филм обаче сме го гледали.” Доволни след “прожекцията” са само управляващите партийни централи и техните корпоративни спонсори, които обаче избирателите впоследствие изхвърлят от управлението, понякога и с камъни.И тук изниква въпроса – Има ли пилот в самолета? Колкото и да ни е тъжно отговора е отрицателен.

Тук си задаваме и въпроса – Прословутия клип с брадвата от предизборните дни – негативна или обективна кампания се оказа? – тук отговора е, че събитията потвърдиха опасенията от клипа, а именно: кой управлява и накъде води държавата. Управляват я консуматори. Всеки от тях говори за разпределение, преразпределение и никой за производство, износ, потребеление, стимулиране и субсидиране на реалния сектор, каквито са единствените полезни ходове в условията на криза т. нар. “книжни” и “монетарни” специалисти по финанси не са виждали дори и ограда на една фабрика или завод, не са изнесли през последните двадесет и пет години един български кибрит, домат или яйце, но въпреки това няма кой да им попречи да експериментират всеки ден на гърба на българските държавни и частни фирми, предприемачи, данъкоплатци и т. н.

Същевременно обаче същите чакат от тях данъци, доходи, осигуровки.

Обграден от сервилни съпартийци, управляващия лидер в момента съвсем основателно си задава въпроса дали да не предизвика предсрочни парламентарни избори сега, за да не ги замерят с камъни след седем, осем месеца и да сбъднат гръцките събития, с тази разлика, че гърците първи се усетиха как да намерят друг да се притеснява за тяхните доходи – друг да им „плаща сметката”.

Тяхната криза е симулативна – поне в мащабите, в които я обявяват и е всъщност най-обикновен рекет спрямо ЕС и нови инвеститори от типа на Китай, Япония, Америка. Разликата между нас и тях е, че нашия дълг никой не го интересува освен срещу „компенсаторни записи” от Костово време по 10 стотинки за лев.

Тук обаче е мястото да зададем въпроса къде и в какъв размер е държавния дълг, фискалния резерв, резерва на здравната каса и резерва на НОИ, “който в момента се оказва с около 650 млн. дефицит”, работят ли те за българската икономика или кредитираме гръцката и американска икономики. Ако това се окаже вярно, то би трябвало да следва оставка на кабинета, особено при условие на крещяща нужда от свеж финансов ресурс.