С бившия шофьор на ЦК на БКП разговаря Илиян Атанасов
Той се казва Тодор Живков, досущ като някогашния Първи. И също като именития си адаш е работил в ЦК и Политбюро. Но с тази разлика, че вместо да взима политическите решения, е возил хората, които го правят. Тодор Живков от столичния квартал “Бояна” е сред най-старите шофьори в гаражите на ЦК и Политбюро. 20 години вози важни партийни величия като Милко Балев, Александър Лилов, Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Борис Велчев (дядото на днешния Главен прокурор) и др. Кара ги както по служебни дела, така и до домовете на любовниците им, прибира ги след пиянски оргии… и знае много от зорко пазените им тайни. Eто какво разкри Тодор Живков пред asenovgrad-online.
– Как стана шофьор в ЦК?
– Роден съм през 46-та година в София. Израснах в Бояна, покрай резиденцията на Тато. Баща ми, като местен, го бяха сложили да отговаря за магазините на УБО. А там имаше от пиле мляко, но само за партийните велможи и семействата им. Учих селскостопански техникум във Вълчитрън. Но не го завърших, понеже бях много палав. На 15 години скъсах с школото и се хванах монтьор в един ДАП в “Дървеница”. После ме взеха в казармата и там изкарах шофьорската книжка. 70-та година кандидатствах за шофьор в гаража на ЦК и на 1 април ме взеха. Бях едва 22-годишен, и 10 години след това бях най-младия шофьор. Но ме взеха трудно. За шофьори на ЦК взимаха все деца на активни борци и искаха голям стаж зад волана. Пък аз ни едното, ни другото имах. Помня, че началника на гаража Петър Ангелов ме качи на колата и ме заби в най-натовареното движение, на Халите. Но се справих.
– Кои известни партийни велможи от онова време си возил?
– Първите години бях дежурна кола- все нощни смени карах. И разкарвах политиците не по делови срещи, а по лични дела- по кръчми и ресторанти, при любовници, на тайни срещи. Все държавни коли ползваха. Возех все от лъв нагоре. Като се започне от секретаря на ЦК Гриша Филипов, Милко Балев, през Борис Велчев и бащата на Владимир Грашнов, Марин Грашнов и се стигне до Александър Лилов и Огнян Дойнов. Цялото Политбюро съм извозил- 11 човека, без Пенчо Кубадински и Цола Драгойчева. И всички много ме уважаваха. 150 шофьори бяхме в гаража на ЦК, но само моята кола миришеше на парфюм. Останалите смърдяха на крака. Ходех чист и спретнат, къпех се по три пъти на ден. Все маркови дрехи носех. А повечето колеги бяха катили- нечистоплътни, миришеха на кочове. Сложил бяла риза и връзка, ама не се изкъпал. И в колата му мирише. Ходех по кръчмите до 4 часа сутринта, но винаги се явявах на работа избръснат и с бяла риза. Може да съм пиян- залян, но веднъж не закъснях за работа. Сядал съм зад волана кьор-киндил олян, обаче знаех как да пия и как да карам, така, че да не катастрофирам.
– А какви коли карахте?
– Първата ми кола беше “Волга” от онези с еленчета, след това подкарах “Чайка”. А след 86-та г. ни оборудваха с “Мерцедес”-и.
– Големи ли бяха заплатите ви?
– Ами! 250 лв. заплата взимах. При средно възнаграждение за страната от 150- 200 лв.
– Защо през 83-та година иззеха пистолетите на шофьорите от ЦК?
– Наистина от 71-ва до 83-та година шофьорите от гаража на ЦК носехме пистолети. Раздадоха ни ги без да сме изкарали курсове по стрелба. И станаха много сакатлъци. Макар и с оръжие, шофьорите бяхме цивилни и не подлежахме на Военен съд. И като се почна една пукотевица. Нашите хора стреляха с повод и без повод-по сватби, по кръщенета, като се напият… Колегата Антон Топалов на един рожден ден стреля от прозореца на дома си в кв. “Западен парк” и патрона паднал в апартамент в отсрещния блок. Полицаите намериха куршума в кухнята, пробил тенджерата с манджа. Четирима други колеги пък се “овъртяли” с огнена вода и на пияна глава спрели трамвай номер 3. Влезли и с насочени пистолети почнали да проверяват гражданите за билетчета и карти. Другата причина да ни отнемат пищовите беше, че двама колеги се самоубиха. Единия- Николай си тегли куршума у дома, пред очите на майка си. 25-годишното момче беше личен шофьор на Първия секретар на Ленинския район Кольо Дюлгеров. Една вечер взел служебната “Волга” и отишли с приятели на хижа “Щастливеца”. Там се напили и на връщане Ники обръща колата в едно дере. После си отишъл вкъщи, застанал в средата на хола и пред очите на родната си майка си пръснал черепа с личното оръжие. Та затова ни взеха пистолетите.
– Как станахте баджанаци с дядото на днешния Главен прокурор Борис Велчев?
– Да. Пратиха ме едно лято като дежурен шофьор към станциите на ЦК в курорта “Дружба”. Трябваше да обслужвам членовете на ЦК и техните семейства по време на отпуската им. Карах ги от летището във Варна до “Дружба” и обратно, както и по Окръжните комитети във Варна и Толбухин. 6 месеца изкарах на морето и имах много приключения с момичета. Бях 24-годишен левент. По това време Борис Велчев, дядото на Главния прокурор, беше секретар на ЦК и втори човек в държавата след Тато. И отишъл на почивка в Евксиноград. Той тогава беше на 67 години, но си имаше любовница, с 36 години по-млада от него. И за да не бие на очи връзката им, не я взел при себе си в двореца, а я настанил в хотелска стая в “Дружба”. И само я посещавал отвреме-навреме. Със Сузи се запознахме на плажа. Отначало не знаех, че е любовница на Борис Велчев. Беше страшна мацка- 26-годишна, висока 1.80 м. Караше “Фолксваген-1300”, в чиято жабка държеше пачка с пари и пистолет. Нашето беше любов от пръв поглед. Целувахме се, милвахме се в морето, чак гердана ми скъса. Водеше ме по барове и винаги тя плащаше сметките. Чак след 10 дни ми призна, че е любовница на Борис Велчев. И то стана, като ги видях заедно. 4 месеца продължи връзката ни със Сузана. После аз се запознах с първата ми жена Йорданка. Сузи даже дойде на сватбата ни и ми подари кристален сервиз. После пак се срещахме тайно. Все ме прилъгваше- ела, кафенце ще пием, а то… Борис Велчев й купи голям апартамент на “Славейков”. Още живее в него. Омъжи се и има две деца. Обаче Борис Велчев разбра, че съм бил интимен с любовницата му. И искаше да ме уволни. Обаче не можа да намери предтекст за пред другарите. И само ми създаваше проблеми.
– Кръшкаха ли на жените си членовете на ЦК и Политбюро?
– Половината членове на ЦК си имаха любовници. Но ги посещаваха дискретно, не като сега. Примерно карам го при любовницата и го взимам след три часа. А оня все намира повод да ме почерпи, за да му пазя гърба. Ангел Цонев даже имаше незаконно дете от любовницата си. И водеше двойнствен живот, като глава на две семейства. Метресата му живееше на ул. .Жулио Кюри, а той на ул. “Оборище”. И живота му мина между тия две улици. Взема го от едното място и го закарам на другото. А после- на обратно. Но никога не си е позволявал да качи в колата тая своя любовница. Още е жив бай Ангел, на 95 години е, страхотен мъж. Ама и жените на ЦК-членовете не си поплюваха- кръшкаха яко. Най-често заформяха авантюри с шофьори и помощници. Дозина колеги ги уволниха по тая причина.
– Само заради любовни истории ли уволняваха шофьори?
– Колегата Ангел Велев беше личен шофьор Тодор Живков. Той уреди съпругата си Снежана като секретарка в канцеларията на Тато. Беше пряко подчинена на Емил Христов от ЦК. И тая същата лично написала и разпространила диплянка, в която пишело, че Тато е кретен. Уволниха я на мига, барабар със съпруга й. После тя стана секретарка в Съюза на артистите, а мъж й 5 години стоя без работа.
– Кой от партийните другари беше най-капризния ти пътник в колата?
– Имаше един член на ЦК, Петко Кунин. Човека не беше точно капризен, просто си имаше заболяване. По времето на Червенков Петко Кунин бил министър на промишлеността. Но като взе властта, Тато го свали. После го реабилитира и му даде кола да се вози. Преди 9-ти бай Петко бил партизанин и лежал по затворите. Там го спукали от бой и получил киста и хемороиди. И като тръгна да го возя за някъде, пет пъти спирахме да си мие задника с едно шише, защото все кървеше.
– Возил си също Александър Лилов и Огнян Дойнов. С какво те впечатлиха?
– На Лилов му бях шофьор още преди да се издигне. Тогава беше зам. началник по културата, подчинен на Людмила Живкова. И колегите шушнеха, че й бил любовник. Но дали наистина е било така- не знам. Но беше много културен човек. И сега е такъв. Като ме види, се разтапя: Тошо как си? Ела да те черпя! За разлика от Лилов, Огнян Дойнов беше сухар. Отговаряше за промишлеността и го карах по заводи и предприятия из цялата страна. Беше свит, срамежлив човек. Мнението ми е, че не беше голям капацитет. Обаче ходи в Япония и сключи някакви договори за електроника и компютри. След това направиха завода в Правец и ЗЗУ в Стара Загора. И от там му дръпна кариерата. Много пушеше тоя Дойнов- по три кутии на ден изсмукваше и все вносни цигари- “Боро”, “Кент”. Палеше папиросите една от друга, а колата ставаше лисичарник. Предното стъкло се замъгляваше от дима, а на мен ми се насълзяваха очите.
– А Милко Балев какви навици имаше?
– Той беше голям гимнастик. Всяка сутрин, в 5.30, го взимах с дежурната кола от дома му и го карах на тенис-кортовете и плувния басейн. Тренираше до 8 часа, когато го взимаше личния му шофьор и го караше в ЦК на работа. А вечерно време пишеше в кабинета си до 12 часа- голям работохолик!
– Как стана така, че яде и пи на една маса с Тодор Живков?
– През 72-ра година закарах ген. Желязко Колев на връх Баба. На всеки 10-ти септември бившите партизани от отряда “Чавдар” си устройваха там тържества послучай Победата. Даже си имаха ритуал- разиграваха сценка как слизат от планината за да вземат властта. Бай Тошо го обличаха в анорак, ботуши и пушка. И повел колоната партизани излизаше от гората, а останалите го посрещаха с бурни ръкопляскания. След което наставаше здраво ядене и пиене по поляните. Та, на едно такова тържество ген. Колев ме представи на Тато. Живков ме пита: Как се казваш бе младеж? А аз: Тодор Живков съм и също като вас съм от Бояна. Я, къв шегаджия, вика Първия и ми нареди да седна на софрата до него. И като започна едно наддумване, едни приказки. Тато така се развесели, че разказа над 20 вица за себе си. Отпуснах се и аз- и взех да му пхригласям с вицове за Тодор Живков. Но след 5 минути ген. Колев ме дръпна настрана. Луд ли си бе, момче, в затвора ли искаш да лежиш, вика ми. Стреснах се и повече дума не обелих.
– Защо Наско, човека който спаси живота на Тодор Живков по време на атентата във Враца, се самоуби?
– Наско беше майор от УБО. Охраняваше Тато по време на посещения, най-често в придружаваща патрулна кола отзад. По време на едно посещение на Първия във Враца някакъв невръстеник с нож пробил полицейския кордон и безмалко да отреже главата на Тато. Добре че в последния момент Наско скочил и съборил Живков на земята. След тоя случай Наско го направиха полковник и стана лична охрана на Живков- почна да се вози до него в “Чайка”-та. Но след 10-ти ноември жена му на Наско се влюбила в някакъв дивак и се разведе с него. Взе му апартамента и го наклевети пред началника на УБО ген. Кашев. В резултат на което момчето го уволниха. Той се отчая и се пропи. Пренесе се да живее в Парк-хотел “Москва”. По това време аз вече работех като таксиджия и Наско често ме викаше до хотела да го карам някъде. По пътя купувахме уиски, цигари “Боро”. Возех го без пари, защото беше голям пич. И същия тоя Наско през 92-ра година се самоуби в стаята си в парк-хотел “Москва”. Като преди да посегне на живота си убил любовницата си. Разправят, че въпросната любовница била майката на журналиста Крум Савов.
– Баща ти също е работил в системата на УБО. Разкажи ни за него?
– Баща ми Мирчо Димитров беше началник отдел в “Хранителни стоки”. После, до 79-та година завеждаше закритите магазини на УБО. От тия магазини имаха право да пазаруват само членовете на Политбюро и техните семейства. В тях се предлагаха екологично чисти продукти, директно от стопанството във Враня, евксиноградска ракия и вино, уиски, редки деликатеси, вносни цигари и пури… Помня, че веднъж, към 2 посред нощ, Антон Югов дойде с кола пред дома ни в Бояна. Събудиха баща ми и го откараха в София, да им отвори магазина, който се намираше на ул. “Московска” 11. Допило му се на министър-председателя по никое време Врачански мискет и решил да си купи две бутилки. Взели от магазина две бутилки и върнаха баща ми обратно, да си доспи.
– Имаше ли алкохолици сред членовете на ЦК?
– Имаше и такива. Мишо Бобанов отговаряше за селското стопанство в кабинета на Тато. Той беше вечно пиян. От сабалям до сдрач не спираше да сърба коняк, в който за маскировка сипваше чай. Но Тато не го смени- 20 години го държа като свой помощник. Въпреки алкохолните му изцепки си го тачеше, защото баща му е бил бележит комунист. Изгорили го на площада в Михайловград за това, че е тесен социалист. Още седи паметника му. Но и бай Мишо, въпреки пиянстването, беше качествен човек. Беше разведен и сам отгледа двамата си сина. Като тръгна да го карам с колата, все ме караше да отбивам по разни ресторанти. Поръча си коняк и почва да ме кандърдисва и аз да пия. Ама аз шофьор- не става. Пък на него не му е сладко без компания. И по принуда гаврътвах с него някоя и друга чашка. После се качвахме на колата и продължаваме пътя.
– Имаше ли Тодор Живков извънбрачни залитания?
– Е, той Бай Тошо си ходеше с актриси, спортистки. Но това по-късно- като овдовя. Той имаше страхотна слабост към жените. Не пиеше, не пушеше, но като види жена, се размазва. Навремето се говореше, че с Ванча Дойчева имал любовнта афера- голяма хубавица беше тя. Но не е бил развратник- като тия, дето сега управляват. Имаше влюбвания, извънбрачни връзки и какво ли още не,но всичко ставаше някак естествено, колегиално. Тато ухажваше жените, без да се натрапва. Канеше ги на кафе… Но без да ги развежда.
– За Стефка Костадинова се говори, че била интимна с Тато. Вярно ли е?
– Стефчето, като постави световния рекорд през 85-та г., Тато я покани в кабинета си. Доведе я моя шеф Меранзов, който отговаряше и за спорта в ЦК. Запозна ме със Стефка и ме прати до бюфета да й купя шоколад, понеже треньора не й давал друго да яде. Купих й някакъв шоколад с крава. Но през туй време Първия я приел в кабинета си. Понеже говореха високо, отвън всичко се чуваше. Пита я Бай Тошо какво иска и Стефка му вика: Нищо не ща, само една молба имам. Искам да ми разрешиш да си купя като на внучка ти Жени “Мерцедес” 190. Той я пита: Имаш ли пари в теб? Имам 20 хиляди лева, отговори му тя. Разписа й Тато документа и Стефчето изхвръкна от кабинета му като волна птичка.
– Кое от нещата, които са казани и писани за адаша ти Тодор Живков не са верни?
– Не е вярно например, че медицинската сестра, която се грижеше за Тато, майор Ани Михайлова, му кърпела чорапите и прала одеалото. Глупости! Имаше си огромни отдели в УБО, които отговаряха за охраната, поддръжката, почистването, прането…
– Какво се случи с гаража на ЦК след 10-ти ноември?
– 90-та година ни префасонираха в таксиджийска фирма “Автотранс сервиз”. Хората много ни търсеха, защото карахме хубави коли, пък и все елитни шофьори бяхме. До 92-ра се подвизавах там и после подкарах таксита по частни фирми. Работеше се без апарат, без нищо. Милионери станахме.
Очаквайте Втора скандална част на интервюто!
