Асеновград е най-хубавият град в България, защото е само на 19 километра от Пловдив. А Пловдив е най-великият, защото е на 19 километра от Станимака, казва Атанас Кръстев – Начо Културата. Той е роден в Асеновград, българският Йерусалим, и до 1953-а и през ум не му е минавало, че ще дойде в Пловдив, а Стария град ще му стане съдба.
Станимака е средновековен град, казва Начо, с невероятна история, атмосфера и хора. Иначе потеклото ми е от Лясково – над Асеновград. И майка му, и баща му са лясковци. Над Лясково е само Яврово, селото на Борис Димовски и Николай Хайтов. Пътят е толкова тесен и с такива завои, че ако се срещнат по него, колите на двамата никога няма да се разминат.
Майка ми и баща ми слизат от Лясково в Асеновград през 1920-а, казва Начо. Самият аз съм раждан в Станимака.
Родителите му купили една старинна къща, която, ако не беше съборена, спокойно би могла да бъде паметник на културата. Може би оттогава – от далечното детство – ми е слабостта към старинните къщи и тяхната атмосфера, допуска човекът, който реставрира Стария Пловдив.
Там, покрай Чая, преди крепостната стена, се е притаил един страхотен град. Ако се бе запазил, какъвто беше през 20-те години, той нямаше да е по-малко интересен от Стария Пловдив, счита Начо.
Покрай Чая и досега си стои църквата “Свети Георги”, фантастична късновизантийска конструкция. От другата страна на реката е втората “Свети Георги”, чиито стенописи са от ХVІ – ХVІІ век. Те не отстъпват на стенописите в трапезарията на Бачковския манастир.
Георги е най-често срещаното име в Станимака.
Има такъв лаф. Двама асеновградчани се сблъскали, без да искат, на пазара. “Извинявай, Георги”, казал единият. “Ти пък откъде разбра, че съм Георги”, изненадал се другият. “Ами щом аз не съм, значи ти трябва да си! Нали всеки втори асеновградчанин е Георги!”
В Асеновград изкарах до 1951-а, там завърших гимназия, превърта пак стрелките на часовника Начо. След това записах право, но прекъснах и влязох в армията. Под пагон и в ботуши е до декември ’53-та, когато се уволнява и започва работа като редови инспектор в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив.
Оттогава е и шегата, че Начо влязал в културата направо с армейските ботуши.
Чакаме Вашите истории за Вашия Асеновград! Изпращайте ги на електронната ни поща abaev@plovdiv-online.com и те ще бъдат качени в сайта, за да е живо името и историята на града на Асеневци.
Познавах Начо Културата,беше наистина невероятен човек. Лека му пръст, той каквото направи за Стария Пловдив, никой друг не го е правил.Дали не можете в сайта да пускате и снимки, та да гледаме и лика на начо.[b][i][u][s][/s][/u][/i][/b]
Голям зевзек беше Начо. Веднаж засилил съм се да му правя снимка с една съветска “Смяна”, тя голяма[b][i][u][s][/s][/u][/i][/b] колкото едно врабце . Та нагласям аз бленди и скорости, насочвам обективчето към Начката, а той прихва да се смее, та чак да скрие златните си предни зъби, слага длан пред усните и вика:” Кат та гледам с какъв апарт ме снимаш и аз какъвто съм изкривен – става цяла карикатура. И Борето Димовски не може да ме изтипоса такъв.”
Атанас Кръстев, ЗДК (Заслужил Деятел на Културата, политически офицер ЗКПЧ Начо “Културата”) = ЗАБЕЛЕЖКА = С изнизването на годините, а и на десетилетията (все по-светкавично) видя се, че не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да ми възразява, а трябва. Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Всеки дърпа чергата. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен (“съпричастен”, както казваше поетът соцреалист). Начо да бъде прославян без… Прочети още »
………… Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира в “конюшни” … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, “Антовата” къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: “За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е Оня!” – и плю. Така че парвенютата дето скимтят как са били приближени до светеца, до… Прочети още »