“Спас Джевизов изненада лошо синята армада – още в третата минута, той на Лафчес гол набута…” Тази песен се пее от агитката на ЦСКА до ден днешен. Тя възпява легендарния в близкото минало футболист Спас Джевизов, знаменитата деветка на Тракия – сега Ботев Пд, който преминав в ЦСКА през 70-80-те години на миналия век.
Пловдивчанинът не може да си спомни как точно се е насочил към футбола. В семейството му няма спортисти и за него е необяснимо как се е влюбил в топката.
Трудно мога да отговоря на този въпрос, просто ми дойде някак отвътре, казва футболистът. Той е възпитаник на ФК „Тракия” Пловдив, по-късно преименуван в „Ботев”. С отбора става шампион за юноши старша възраст през 1974 г. Пак същата година с „Тракия” е европейски шампион за юноши в Швеция. Играл е само един полусезон в мъжкия тим на жълто-черните.
После приех предложението на ЦСКА и от тогава това е любимият ми отбор и с него постигнах най-добрите си резултати на терена, признава Джевизов днес. С червената фанелка той играе от 1976 до 1984 г. Четири поредни години с ЦСКА е шампион на България – 1980, 1981, 1982 и 1983 г., два пъти е носител на купата и голмайстор на страната. За осемте години в клуба срещу името му, изписано със златни букви в историята на армейците, стои много труд и тренировки, 96 гола, както и купища други постижения.
Горд съм от факта, че като състезател в ЦСКА участвах в славните двубои с „Нотингам”, „Ливърпул”, „Рома”, „Валенсия”, „Монако” и много други отбори, казва той.
Пак с червените успял да елиминира два европейски шампиона – „Ливърпул” и „Нотингам” и до днес много се гордее с това. През 1982 г. с ЦСКА за купата на европейските шампиони /сега шампионска лига/ стига до полуфинал, побеждавайки дори „Байерн Мюнхен”. След 1984 г. заминах за Кипър и играх там пет години. Два пъти с „Омония” станахме шампиони на страната и два пъти там ме титуловаха като голмайстор на Кипър с 33 гола през 1987 г. Въпреки всички тези свои постижения легендарният 54-годишен бивш футболист признава, че ако трябва да се върне назад в годините и да избира наново какъв да стане – със сигурност няма да избере футбола.
Не мога да кажа защо, прекалено лично е. Вярно е – славата си е слава, но и тя се изживява, допълва днешният помощник – треньор в юношеската школа на ЦСКА..
Иначе Спас Джевизов продължава често да пътува до Пловдив, където е роден. Там има много приятели. В Пловдив се запознал и със съпругата си Калиопи, която е дипломиран лекар.
Не съм й разрешил да работи един ден и отчитам това като грешка към нея, допълва Джевизов. Той е доволен, че през славните му години тя не го е ревнувала от многобройните фенки.
Като друга голяма грешка той отчита едноличното си решение да спре сина си Светослав от футбола, защото навремето сметнал, че той няма да има успех в спорта. Признава, че е единственият футболист, който е спрял сина си от бъдеща кариера във футбола и за това носи сериозна вина, „защото той щеше да стане”. Момчето в момента е студент и е на 25 години, а дъщеря му Таня е на 32. Цялото семейство днес не пропуска мач на ЦСКА. Дори внукът Спас не харесва никак синия цвят по внушение на дядо му, който се слави със спортната си злоба към „Левски”.
За малкия Джевизов е категоричен, че няма да допусне грешка. От сега вярва, че Спас-младши ще стане известен армейски футболист и за него ще се пеят песни като за дядо му. Популярният пловдивчанин не съжалява, че е играл футбол преди промените, въпреки че не може да става и сравнение със заплащането на футболистите тогава и сега. Определя като късмет фактът, че в спортната си кариера не се е контузвал сериозно.
Най-хубавият му спомен от футбола, както вероятно и на много цесекари, е култовият гол, който вкарва със задна ножица срещу „Левски”. Днес той обича да се отдава често на своето хоби – ловът. Според него не е необходимо „ловците” да ходят чак в Африка и после да се снимат с трофеите си, защото българската природа е неповторима.
