Като всяка легенда, и легендата за Шарков мост е жива, предадена от деди и прадеди, носеща се по течението на река Малка Арда и витаеща в дебрите на Родопа планина.
Живяла някога жена, която обичала толкова силно, че не намерила покой и след смъртта си. И до ден днешен при пълнолуние или когато лети /вали/ силуетът й се вижда в близост до Шарков мост в Родопите. Не изживяла любовта си, не докоснала никога любимия, не чула името си от устните му, не усетила допира на дланите му, тя все още го търси и чака – векове, след като съхранила душа и тяло, вградена в каменния зид на моста, продължава да е вярна на любовта и на себе си.
Дали е истина, или просто легенда, хората в Славейно не смеят да кажат, не разказват никога пълната история, а с тих глас откъсват по някоя дума за жената от Шарков мост: Едно пътуване през времето или само един поглед назад е достатъчен за тези, които силно вярват, да приемат легендата за истина, дори никога да не са видели жената от моста.
През XIV в. започва нахлуването на османците в българските земи и Родопите. Една българка спасява себе си, вярата и любовта си като превръща мост в своята къща. Хилядолетия наред хората в Родопите живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета красота, преплетена със страстни чувства и паметни легенди. Мястото, което носи покой и наслада на всеки случаен пътник тук, озовал се сред морето от зелени хълмове, е обречено на една жена от миналото, която – според легендата – се връща постоянно и търси завинаги изгубеното. Да види любимия си за мутко /малко/ се молела жената от Шарков мост, да му каже, че го гали /обича/ и, че се е запазила неопетнена за него.
