Пламен Константинов инвестира милиони в Карлово и Сопот

Пламен Константинов е капитан на националния отбор по волейбол. Той е най-скъпо платеният ни волейболист в момента. Говори се, че на сезон получава близо половин милион евро. 34-годишният спортист наскоро инвестира в казино и хлебопроизводство в Сопот и Карлово. Има и пицария в Божурище, която функционира от шест-седем години. Няма гадже, защото е много зает с бизнеса. Играе в Гърция. Пред plovdiv-online заяви, че ще се откаже от националния отбор, ако не успеем да спечелим квота за олимпиадата в Пекин. Но не за друго, а да даде възможност на по-млади момчета да имат време да се подготвят за следващата след 5 години, когато той, така или иначе, ще е изън активния спорт. Ето с какво се занимава Пламен, когато не е в зала: едно уникално интервю за asenovgrad-online, свободата да пишеш, дадено от най-интелигентния български волейболист – капитана на лъвовете Пламен Константинов – Гибона.  

 – Защо избрахте да инвестирате точно в Карлово и Сопот?

– В Сопот от 30 години, пък и повече, имаме вила. Нямам някаква родствена връзка. Преди време баща ми, който също е волейболист, е помогнал на отбора да влезе в “А” група и те му дали едно място от благодарност, което по-късно се наложи да си купим. Често ходих и като малък, и след това, дори баща ми вече повечето време си стои там. Познавам много хора в региона и съдружникът ми е от Сопот. Той де факто е също постоянно там. А пък Карлово, защото е близо в региона, а там се намира и хлебозаводът, който взехме с Митко Пилев. Освен това в момента правим казино отново в Карлово.

– В България тенденцията е не само богати хора да влизат в казино. В началото ни хареса мястото, ние не бяхме и го мислили предварително, така се получи. Взехме това помещение в центъра и то се оказа подходящо за казино. И го направихме, без да сме мислили изобщо да влизаме в този бизнес предварително. Съдружник имам и в това начинание, той има точна идея как стоят нещата.

– Имахте ли проблеми с получаването на лиценз, за да работи казиното?

– Сега трябва да излезе – този месец

– Как се появи интересът ви към хлебопроизводството?

– Всичко е свързано със съдружника ми. Първо, като те няма, а мен ме няма в България, за да правиш нещо, трябва да имаш човек, на който да разчиташ. Той е един от малкото хора, на които смятам, че мога да имам доверие, и това е едната причина. Другата – мисля, че е стабилен бизнес, т.е. не е само мода. Може да се развие и да стане нещо постоянно.

– Вероятно хлебозаводът зарежда не само Карлово, а целия регион?

– Значи нашата единствената продукция до момента беше сладкарската – кексове, сладки, като зареждаме големи вериги – “Метро”, “Била” и т.н. Там се пласира по-голяма част от  продукцията, но идеята е и за хлебопроизводство, макар много години хляб да не се произвеждаше. Причината за това беше – първо, според мен, нелоялната конкуренция на някои големи фирми, които са вързани с управлението и с властимащите. Те  дори  имат достъп до резерва и затова не можеш честно да ги конкурираш. Така беше допреди около една година, сега може би да произвеждаме хляб има някакъв смисъл. Защото много ще е лесно, ако някой ни дава готови пари да инвестираме, без лимит, да убием конкуренцията и да завземем пазара. Но тъй като не управляваме такива пари, а се мъчим със собствени средства, които аз съм изкарал от спорта и съдружникът ми, каквото е работил до момента, нещата са по-сложни.

– А сега какво се промени?

– Сега нещата като че ли се променят и големите фирми, особено хлебопроизводителите, като че ли леко се отдръпват от по-отдалечените райони. Явно не са им толкова рентабилни, че да ги снабдяват. Причината е може би по-големият контрол, който се налага от една година – има малко спиране на кранчето точно на тези фирми и цената на хляба се качи малко. А това дава вече някакъв смисъл да инвестираш.

– Все пак сте доста известно име в спортните среди, пък и извън тях. Това не помага ли за бизнеса?

– Аз до този момент не съм търсил политическа подкрепа. Исках първо да изчистим дълговете на хлебозавода, за да може да се развиваме. Защото съдружникът ми го е купил преди мен, сложно бе да успее сам и ми предложи да инвестирам и аз. Хвърлих се в този бизнес, без да съм специалист.

– Колко пари инвестирахте?

– Вложих всичките си пари, изкарани от волейбола, а те не са малко. Разбира се, като тръгнеш да инвестираш в производство на каквото и да е – риск винаги има. Ако не искаш риск – не правиш нищо. Инвестицията е за няколко милиона евро.

– Кога решихте, че трябва да навлезете сериозно в бизнеса?

– От година и половина.

– Колко хора работят при вас?

– В момента в хлебозавода в Карлово работят 80 души. Други 10 пък произвеждат италиански ястия в пицарията ни в Божурище.

– Може ли да се каже, че вече сте на печалба?

– Не. Не може да сме на печалба още, защото всичко е свързано и с кредити, и с разрастването на търговията, с разпространението от големите фирми. Идеята сега е да се опитаме да изнасяме продукция навън. Вече имаме разговори с 3-4 страни, близки до нас, специално за някои продукти. Най-голям интерес като че ли наблюдаваме към италианския продукт “Панетоне”. Той е създаден заедно с един италиански технолог и мисля, че е много хубав продукт на страхотна конкурентна цена – има го и в “Метро”. Като сладкарско изделие е много хубаво и има 6-8 месеца гарантирана трайност. Запазва си и мекотата, и вкусовите качества, което го прави много интересен в чужбина. Знаете, че обикновено сладкарските изделия трябва да се пласират веднага, иначе отиват в графа “загуби”. Ние направихме и по-малки разфасовки, които искаме да пуснем и по бензиностанциите.

– Чувствате ли някакви промени след влизането ни в ЕС – като продажби, административни облегчения?

– На този етап – не. Това са само 6 месеца и едва ли може да се направи някакво сравнение. Единственият плюс е, че може да изнасяш в държава от ЕС без мита и всичко е доста по-олеснено. Затова вече мислим за износ, включително водим разговори и със специалисти в бранша в Гърция. Това за момента е най-голямото улеснение, но от друга страна при нас в системата, промените ще стават много бюрократично. Още не сме в ЕС в това отношение.- Много ваши колеги предпочитат да инвестират в недвижими имоти. Не ви ли се вижда по-лесно и по-малко рисковано?- Значи най-лесното нещо в момента в България е да купиш един апартамент и да чакаш да печелиш от него. Казваш си тази година струва 100, догодина – 110, а след две години –120 000. За да съществува обаче някакъв смисъл от това, трябва да се има впредвид, че за момента съотношението наем-покупна цена, не са съизмерими. Според мен наемите са много по-ниски на базата на продажната цена на недвижимите имоти. За мен това е закопаване на пари. Второ, цените се качват, но и стандартът на живот също се качва. Цифрите са качват, но това още не значи, че покупателната способност се увеличава. Дори в един момент може да се окаже, че си на загуба. Ако инвестираш в строителство, тогава възвръщаемостта е много голяма, когато ти сам строиш. Но за това трябва да съм тук, пък и нямам близки хора, на които да се доверявам в този бранш. Но да купувам и да давам под наем – за мен това не е интересно. Ако имам възможност да притежавам над 50 апартамента, това може да е бизнес, ама да си купя два – това ме закопава напълно. Другият вариант е да поемеш риск – можеш да излетиш, но можеш и да потънеш жестоко. Това е.

– Случвало ли ви се е да ви искат подкуп различни служители?

– Това са неща, които не искам да коментирам. Има такива случаи.- В какъв тип бизнес инвестират вашите колеги в чужбина, не само играещите зад граница българи?- В различни бизнеси инвестират, но по-малко в недвижимо имущество, за разлика от колегите ми от националния отбор. В България момчетата като съберат пари, отиват и си купуват апартамент, вземат офиси – повечето инвестират така. Докато навън, повечето хора, които са изкарали пари, инвестират в някакъв тип бизнес. Има малка разлика между българите и чужденците.- А как ви хрумна да направите и пицария?- Отдавна я направихме – преди 6-7 години. Изникна случайно и с един друг приятел, Аспарух Аспарухов – Пухи, ни хрумна да я поемем спонтанно. Аз не съжалявам въобще. Много ми е приятно да вляза в нея, чувствам я като наш ресторант. Хубава инвестиция е, макар да не сме изкарали големи пари.

– Към нещо ново поглеждате ли сега?

– Не. Хлебозаводът е много сериозна инвестиция, а и нямам повече възможност да се оглеждам настрани. Там нещата са много сериозни – говорим за милиони, а не за 50 лева.