Мен ме извикаха в кабинета на един от шефовете на Държавен и партиен контрол в Пазарджик. Той беше бивш партизанин от пловдивското село Паисиево. Известен бе с партизанското си име – дядо Краю, разказва Валентин Гавазов.
Той ми каза: „Можеш да тръгнеш по тоя път и да си купиш всичко на тоя свят – острови, коли, жени, самолет, но може и да си под земята. Избирай!” Питаха ме искам ли да работя за държавата и ДС, опитаха се да ме направят доносник, но аз отказах.
Но не само това, че дядо Краю ме предупреди, е причината да не навляза дълбоко в тези грехове. Всеки човек идва на този свят с някакво ниво от предишните си животи, вярва бившият шампион по бокс. Много пъти съм си мислил, какво бих направил, ако някой убие майка ми, дъщеря ми, някой от близките ми. Не знам дали нямаше да тръгна да отмъщавам, казва Гавазов.Дори и като директор на „Зора инс.” не прекрачих границата. Нищо не ми тежи на съвестта. Рано се махнах от тая система, защото е много трудно да удържиш, да не се поддадеш на охолния живот, да не го заплатиш.
Един от най-тежките ми моменти беше, когато взривиха колата ми. Целият ми бизнес се срина. Много хора имаха да ми връщат пари, но за да си ги получа, трябваше да го направя с познатите методи – рязане на пръсти, изнудване, взривяване. Друг начин нямаше, държавата е безсилна да ти върне парите от друг. Реших да не си вземам тоя грях на душата, заключава сега Валентин Гавазов.
