За олимпиадата в Сеул през 1988-а ли? На всички боксьори ни биха стимуланти месец преди състезанието, започва историята си днес европейският шампион по бокс от Торино (1987) в категория 63.5 кг. Борислав Абаджиев.
Разбира се, по онова време никой от спортистите нямал представа, какво точно приема. В по-ново време разпитахме какво ни дадоха и се оказа коктейл от витамини, спомня си носителят на Златен пояс. Никой от спортистите ни боксьори не показал положителна проба, пък и боксът тогава бе сред най-чистите спортове, категоричен е Боби Абаджиев. И понеже при тренировки боксьорът губи около един килограм течност, а на състезание дори двойно, много често се случвало на допингченгетата да го чакат по 2-3 часа за малко урина, дори след като заключат залата.
Официалните мачове в аматьорската кариера на Боби Абаджиев като боксьор са 460, като от тях 300 са международни срещи със средносилни или много добри играчи, както самият той ги определя.
Представата на хората като цяло за бокса е, че двама души излизат и започват да се млатят, но това съвсем не е така. И в бокса, колкото и невероятно да звучи, има мисъл, казва Абаджиев. По време на аматьорската му кариера никога не е нокаутиран, но на него му се е случвало да нокаутира няколко пъти.
Не е чупил на друг боксьор нос, ръка, ребра или нещо друго. Но пък на него по време на тренировка с колега от България му е счупен носа. Извън ринга 10-кратният шампион на страната признава, че няма нагласа да се бие, защото досега не са го предизвиквали, пък и той отдавна е пренаситен от агресията в боксовата зала. Откак се помни в спорта, е все на диета.
Хранителен режим за мен имаше дори на 31 декември – не ядях и не пиех вода, защото имах състезание в началото на януари, спомня си бронзовият медалист от световното в Рино, САЩ, през 1986 г.
В училище тренирал борба, но с няколко приятели инцидентно решили да се запишат бокс. През повечето време по-скоро се появявал на ринга безцелно, но четири години след началото влезнал в спортната школа на “Славия” и започнал да гледа професионално на спорта.
В ония години дори получавал месечна заплата от 460 лева и му дали звание офицер. Бях си направо богат, смее се спортистът. Сред скалповете, които висят на пояса му, са на европейския, световен и олимпийски шампион Торстен Шмиц, на европейския, световен и вицеолимпийски шампион Франциск Вастаг и много други. Побеждавал е около 10 световни шампиони, и то само от Куба. Заради приятелство с друг наш боксьор – Христо Фурнигов, Боби дори преминал в по-горна категория – 67 кг. И станал вицеевропейски шампион през 1989 г.
По онова време качих кила много бързо и нямах време да свикна с това, моите партньори ми се виждаха много по-едри – в категория 71 кг. В Атина през тази година имах възможност да дублирам европейската си титла и, въпреки че на два пъти нокаутирах противника си, съдиите му дадоха мача по точки. Имаше негласно споразумение немските и руските боксьори да са на първо и второ място отборно, а ние се класирахме трети.
В средите на бокса се появил белгиец, който менажирал четирима боксьори от Плевен. И с тях преминал в професионалния спорт. Там боят е жесток, но и парите са големи, твърди Абаджиев. Играл е в боксов мач най-много с 8 рунда по 3 мин. всеки, тъй като мениджър бил уговорил условията. В останалите професионални мачове играл до 6 рунда.12 рунда се играят за титла – европейска или световна, твърди носителят на купа “Странджата” през 1990 г. Той самият изиграл в професионалния бокс 15 срещи и се отказал на 34 г. Признава, че е вярно твърдението за боксьорите, че от много удари в главата на моменти имат проблеми с паметта. Дори си спомня куриозен случай след свой боксов мач за купа “Странджата” да слезе от ринга, да отиде в съблекалнята, да постои там и да пита колегите си кога е неговият ред да излиза на ринга.
Със съпругата си Бойка, която е бивша спортистка и танцьорка на народни танци, се запознал на улицата. Резултатът от срещата им днес е 20-годишната Бояна.
След края на професионалната си кариера бил за известно време консултант във фитнесцентър “GIM”. Там дори понаучил на някои тънкости от бокса дясната ръка на Слави Трифонов – Росен Петров, когато сценаристът предизвикал на боксов мач политика Волен Сидеров. За съжалие лидерът на “Атака” пък не дойде, казва спарингът на Росен. В момента шампионът не работи, но се е замислил сериозно за треньорска кариера на професионални боксьори. Проектът си той се кани да реализира до няколко месеца.
