Във времената до 1944 г. всеки български спортен клуб официално e учредявал свой клубен празник – разбира се, това положение се отнасяло и за спортните клубове на Пловдив. Някои от тях тържествено отбелязвали годишнините от кончината на патрона си – Васил Левски, Христо Ботев, Петър Парчевич; други избирали за свой празник деня на някой християнски светец – който по някакъв начин символично се свързвал с клуба. Така, Гергьовден бил празникът на спортния клуб “Тракийска слава”, а Петровден – на “Пловдивски Спортклуб”. Именно за втория ще стане реч по-долу.“
Пловдивски Спортклуб” e основан през лятото на 1926 г., избирайки – наред с клубните цветове и наименованието си, свой патронен празник. Спрял се на Петровден – 12 юли по стар стил. Всяка година на тази дата членовете на клуба устройвали специални чествания, протичащи с особена приповдигнатост и тържественост. Текстът по-долу отразява честването на патронния празник (12 юли) и на първата значима годишнина от основаването на клуба – десетата. Публикуван е в пловдивския в. “Воля” няколко дни след Петровден, 1936 г. Колкото до “Пловдивски Спортклуб”, то негов исторически продължител днес е клубът “Локомотив” Пловдив.
„Петровден е традиционният годишен празник на пловдивския „Спортклуб”. Тази година, обаче, бе отпразнуван по особено тържествен начин, тъй като съвпада и с поредната годишнина от основаването на клуба. В стройни редици младите спортклубци манифестираха своята сила, мощ и дисциплина. Манифестацията, през улиците на източната част на града, се отправи за катедралната църква „Св. Богородица”, където се отслужи молебен. В двора на църквата спортклубци бяха поздравени от председателя си г. Атанас Велчев. След това се поднесоха поздравления от кмета на града и от някои от клубовете.
След обед се състоя мач между представителния тим на „Спортклуб” и първенеца на София – „Славия”, който завърши с победа на „Спортклуб”.Празника спортклубци завършиха с градинско увеселение в „Каменица” – много задушевно, обладани от чувство на непринудено и сърдечно веселие.”
