Лазарица, момите берат цветя за Връбница

Лазаровден е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. Той e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина.

Според Новия завет, когато Лазар умира, Исус извършва с него едно от чудесата си като го връща към живот от гроба.

Лазар живее още 30 години и умира като епископ на Китон, Кипър. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Тъй като Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

По традиция младите жени берат цветя за венците, които ще оплетат за Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото или града, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомни с вода.

Писателят и драматург Йордан Радичков има пиеса на име "Лазарица", в която обичаят е разигран според българската фолклорна традиция.